Ангел с часовников механизъм

Железни окови бяха прикачени към дръжките на стола и блестяха на светлината на свещите. Дървото на стола бе покрито тук-там с петна в червеникав оттенък. Теса видя, че краката на стола са приковани към пода.

— Тук правят малките си… представления — каза Магнус с погнуса в гласа. — Докарват човека и го оковават — него или нея — на стола. След това един по един смучат от кръвта му, докато тълпата наблюдава и аплодира.

— И на тях това им харесва? — попита Уил. Отвращението в гласа му бе явно. — Болката на мунданите? Страхът?

— Не всички Деца на нощта са такива — каза тихо Магнус. — Тези са най-злите от тях.

— А жертвите? — попита Уил. — Какви са те?

— Най-често престъпници — каза Магнус. — Пияници, пристрастени към опиума, проститутки. Забравените. Изоставените. Тези, които няма да липсват на никого. — Той погледна към Уил. — Ще ме просветиш ли в плана си?

— Ще действаме, когато видим, че се нарушава Закона — каза Уил. — В мига, в който вампир нарани човек, ще повикам Анклава. Те ще нападнат.

— Сериозно? — каза Магнус. — И как ще влязат?

— Не се безпокой за това — не му обърна внимание Уил. — Твоята задача е да отведеш Теса в безопасност. Томас ще те чака отвън с каретата. Качете се в нея и той ще ви откара до Института.

— Какво разхищение на талантите ми. Просто да се погрижа за едно скромно момиче — отбеляза Магнус. — Със сигурност бих бил по-полезен…

— Това е работа на ловците — каза Уил. — Ние създадохме Закона, ние бдим да се спазва. Помощта ти дотук бе безценна, но не изискваме нищо повече.

Магнус погледна Теса през рамото на Уил с кисела усмивка.

— Горделивостта на нефилимите. Използват те, докато имат нужда от теб, но никога не биха се принизили да споделят победата с долноземец.

Теса се обърна към Уил:

— Значи отпращаш и мен, преди началото на битката?

— Така трябва — каза Уил. — Ще е най-добре за Камила, ако не бъде видяна да помага на ловците.

— Глупости — каза Теса. — Де Куинси ще узнае, че аз… тя… ви е довела тук. Ще узнае, че е излъгала за това, къде те е намерила. Нима си мислиш, че останалите от клана няма да разберат, че е предателка?

Някъде в съзнанието й се разнесе мекият, мъркащ смях на Камила. Тя не бе уплашена.

Уил и Магнус си размениха погледи.

— Тя очаква — каза Магнус, — че от присъстващите тук тази вечер вампири няма да оцелее нито един, за да я обвини.

— Мъртвите не могат да разкажат нищо — каза меко Уил. Трепкащата светлина в стаята оцветяваше лицето му в черно и златно, челюстта му бе стисната. Той погледна към отвора.

— Вижте!

Тримата се приближиха и видяха как вратите в единия край на стаята се отварят. Вампирите започнаха да влизат през вратите, заемайки местата си за „представлението“.

— Време е — каза меко Магнус и скри отвора.