Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Уил! — извика Теса, макар да не бе сигурна, че ще я чуе в цялата врява. — Уил…
Нещо я сграбчи за края на роклята и я завъртя. Сякаш бе попаднала в ноктите на гигантска птица.
Теса изпищя и се озова на пода. При падането се удари в столовете и те се строшиха. Теса извика от болка, просната сред останките им.
Де Куинси се изправи над нея. Черните му очи бяха кървясали и подивели, бялата му коса се спускаше сплъстена пред лицето, а ризата му бе разкъсана и окървавена. Явно бе ранен, но не достатъчно сериозно, че да умре, и сега се бе излекувал. Плътта под ризата вече бе здрава.
— Кучка — излая той на Теса, — лъжлива кучка. Ти доведе онова момче тук, Камила. Предателка!
Теса запълзя назад, а гърбът й се удари в падналите столове.
— Приех те обратно в клана, въпреки твоята противна жалка афера с ликантропа. Търпя този твой мизерен магьосник. А как ми се отплащаш? Как ни се отплащаш? — той вдигна ръце, покрити с черна пепел. — Виждаш ли това? — попита той. — Мъртви вампири. Прахът на нашите мъртъвци. Ти ги предаде на нефилимите.
Той изрече последната дума, сякаш е отрова.
Ала от гърлото на Теса долетя смях, не нейният, а на Камила.
— Противна жалка афера? — излетяха думите от устата на Теса, преди тя да може да ги спре. Нямаше контрол върху това, което говори. — Аз го обичах така, както ти никога не си обичал никого. А ти го уби, само за да покажеш на клана, че можеш. Искам да разбереш какво е да загубиш всичко, което има значение за теб. Искам да знаеш, докато домът ти изгаря, докато кланът ти става на пепел и собственият ти жалък животец приключва, че аз ти причиних всичко това.
Гласът на Камила изчезна така, както бе долетял и остави Теса изтощена и шокирана. Това обаче не я спря да заопипва с ръце изпочупените столове.
Със сигурност трябваше да може да направи нещо, да хване някое парче, да го ползва като оръжие. Де Куинси я наблюдаваше смаян, с отворена уста. Теса си помисли, че вероятно никой никога не му е говорил така.
Определено не и друг вампир.
— Може би — каза той, — съм те подценил. Може би ще успееш да ме унищожиш. — Той я приближи и протегна ръце. — Но ще те отнеса със себе си.
Пръстите на Теса се сключиха около крака на един стол. Без дори да се замисли, тя го вдигна и го стовари върху Де Куинси. Той извика и залитна назад. Тя успя да стъпи на крака, докато вампирът се изправяше, и отново замахна със стола. Този път заострен дървен край го одра по лицето, ала раната се затвори почти мигновено. Устните му се отдръпнаха назад и той тихо изсъска, след което скочи към нея. Бе като котка. Повали Теса на земята, застана върху нея и изби стола от ръката й. Оголил зъби се канеше да ги впие в шията й, но тя издра лицето му с нокти и зарита с крака. Кръвта му, която капеше по нея, гореше като киселина.
Тя изпищя и го заудря по-силно, ала това само го разсмя. Очите му бяха станали чисто черни и бе изгубил всякаква прилика с човешко същество.
Приличаше на някакво прастаро, чудовищно влечуго.
Де Куинси хвана китките й и ги прикова на пода от двете й страни.
— Камила — прошепна той и се приведе над нея, — стой мирна, мъничка. Ще свърши за миг…
Той стрелна главата си напред като нападаща кобра. Ужасена, Теса се опита да освободи краката си, да го удари, да го ритне с всичка сила…
И тогава той се загърчи. Теса видя, че една ръка го е хванала за косата и го издърпва назад, изправяйки го на крака. Ръка, обсипана със сложни черни руни.
Ръката на Уил.
Де Куинси нададе вик, стиснал главата си с ръце. Залитайки Теса също се изправи, докато Уил отблъскваше виещия вампир от себе си. Усмивката бе изчезнала от лицето на младежа, а очите му блестяха.
Теса разбра защо Магнус бе описал цвета им като този на небето в ада.
— Нефилиме — процеди Де Куинси, залитна, сетне възвърна равновесието си и се изхрачи в краката на Уил. — Жалък убиец! Куче!
— Аз обичам кучетата — спокойно отвърна Уил, — за разлика от вас. — Той извади пистолета от колана си и го насочи в Алексей. — Едно неприятно дяволско изчадие, това си ти, знаеш ли? Изобщо не заслужаваш да живееш, а когато от жал те пощадим, ти ни плюеш в лицето.