Величието на Франция

Неподготвена за подобен завършек, Малигувица зина от удивление, а Гавашет само ококори прелестните си черни сърнешки очи, погледна втренчено баща ми, но думица не промълви.

— И е нечестива ерес — продължи баща ми с плам — да приписваш на светците лечителна сила! И е срамно идолопоклонство да ги издигаш в култ и да им се кланяш! Един е бог и едничък той лекува и душа, и тяло! Нему и само нему трябва да се молим!

Все още не окопитила се от удара, който й беше нанесъл баща ми с разкритието си за раждането на Гавашет (а за готвачката насилването й от главатаря на румите в собствената й плевня бе чест и величие на целия й живот), Малигувица стопчи безформеното си тлъсто туловище, заби поглед в масата и сякаш онемя.

Но и след нея пак никой не посмя дори да гъкне. Искрено казано, не ми се вярваше за тези няколко минути баща ми да беше успял да изкорени една вековна вяра. Людете ни обаче имаха твърде силната привичка безропотно да се подчиняват на кюрето, за да не се прегънат сега и под волята на баща ми, на Совтер и на пастор Дюроа — все мъже сериозни и учени, които четяха книги и разумяваха нещата, като освен това баща ми беше и толкова вещ доктор и лекуваше народеца, без дори грош да вземе.

— И тъй — рече баща ми, — вече сте достатъчно наясно. Знаете и злосторствата и заблудите, които искаме да изправим. Ще ли приемете ведно с господарите си протестантската вяра?

Но понеже никой не се престрашаваше да отговори пръв, настъпи пълна тишина и колкото повече тя, се проточваше, толкова по-силно безпокойство обземаше побратимството. За щастие Анет, когото Малката Еликс дундуркаше в ръце и който до този момент се беше държал много кротко, нададе изневиделица такъв писък, че и на глух би продънил тъпанчетата. Малката Еликс веднага го подаде на Барберин, а тя разпусна вързанките на червената си фуста и измъкна едната си разкошна, едра и твърда гърда, чието зърно малкият кресльо тутакси лакомо налапа и като вкопчи ръчици в белоснежната плът, затвори очи и се отдаде на безмълвно блаженство. Това бе гледка, на която обикновено нямах насищане, но едва сега забелязах, че не съм единственият, тъй като прелестната, напращяла и бяла като сняг гърда на Барберин бе привлякла погледите на всички, включително и на баща ми, който с усмивка я наблюдаваше, докато в туй време извърналите очи Совтер и пастор Дюроа шепнешком разговаряха помежду си. Само дето цял не пламнах, представяйки си изведнъж, че аз, вече толкова голямо момче, съм на мястото на момчурляка, но бога ми, почти усетих благото топло мляко да се стича в глътката ми, като на всичко отгоре и завиждах на Анет, че може да мачка с пухкавите си ръчички тази възхитителна, толкоз обла и пълна гърда, при все че в тишината на благосклонния нощен мрак вече бях открил туй удоволствие с Малката Еликс, макар че нейните прелести, за жалост, в никой случай не можеха да се сравнят с тези на майка й. И като поразмислих, обзе ме силен срам, че пред толкоз хора си напомням сам за онези си прегрешения, които нивга не посмях да изповядам на кюрето Машата, от страх да не би, след като научеше за тях от него, майка ми да сложи край на благоприятстващото ги съжителство. Слава богу, че сега, след като вече бях станал хугенот, или ugonau87, както казваха людете ни, завинаги се освобождавах от задължението да се изповядвам, при което сякаш камък падна от сърцето ми — толкова много се страхувах от тези ми срещи с Машата, от неговите жадно припламващи очички и неутолимото му любопитство.