И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Стори й се странно. Не постави акцента върху показателното местоимение, както се полага, фразата прозвуча по-скоро като констатация. Това е агентът.
Или — това е столът.
Тя обаче прекъсна този ред на мисли, понеже кинесиката не беше приоритет в момента — мъжът не беше заподозрян, а както се оказа, приближен на шефа на Бюрото. Приличният на захванал се с политика ръгбист Хамилтън Ройс работеше в кабинета на главния прокурор в Сакраменто. Когато и двамата седнаха — бяха в кабинета на Чарлс Овърби, Ройс обясни, че е омбудсман.
Данс погледна към Овърби. Примигвайки към Ройс — или от страхопочитание, или от любопитство, а най-вероятно и от двете — той не даде допълнителна информация за поста или мисията на посетителя.
Данс още не беше простила нехайството на шефа си, съдействал неволно — или съзнателно — на тайната операция на Харпър в архива на Бюрото.
Защото е невинна, разбира се. Майка ти не би наранила никого. И ти го знаеш…
Данс се съсредоточи върху Ройс.
— В Сакраменто чуваме добри неща за теб. Разбрах, че владееш до съвършенство езика на тялото.
Широкоплещестият петдесетинагодишен мъж с тъмна, пригладена назад коса носеше едноцветен костюм само с един нюанс по-тъмен от военноморска униформа.
— Следовател съм — вдигна рамене тя. — Просто използвам кинесиката повече от другите.
— Ето, Чарлс започна да омаловажава постиженията си. Прав беше.
Данс се усмихна предпазливо и се запита какво ли всъщност е казал Овърби и колко предпазлив е бил в похвалите или критиките. Повишенията не се раздаваха ей така, естествено. Лицето на шефа й остана безизразно. Колко трудно е да живееш в несигурност.
— Значи само с поглед можеш да разбереш какво си мисля? — жизнерадостно попита Ройс. — Според начина, по който държа ръцете си, накъде гледам, дали се червя или не. Всичко издава тайните ми.
— Малко по-сложно е — ведро отвърна тя.
— Аха.
Всъщност Данс вече го беше преценила донякъде. Определи го като мисловен, сетивен екстроверт. И вероятно макиавелиевски тип лъжец. Затова се държеше предпазливо.
— Е, наистина чуваме добри неща за теб. За онзи случай в началото на месеца… лудия убиец на полуострова. Сложна работа. Но ти успя да закопчаеш престъпника.
— Извадихме късмет.
— Не, не — намеси се бързо Овърби. — Никакъв късмет. Тя го надхитри.
Катрин осъзна, че думата „късмет“ звучи критично спрямо нея самата, Бюрото и Овърби.
— А ти с какво точно се занимаваш, Хамилтън? — не смяташе да използва официалното „господин“ в подобна ситуация.
— О, момче за всичко. Миротворец. Когато щатските агенции, губернаторът, събранието, дори съдът, срещат проблеми, аз се намесвам, анализирам и пиша доклад — обясни той с усмивка. — Много доклади. Надявам се, че някой ги чете. Човек никога не знае.
Много уклончив отговор. Данс си погледна часовника. За разлика от Овърби Ройс забеляза жеста. Това й беше целта.
— Хамилтън е тук във връзка със случая „Чилтън“ — уточни Овърби, погледна към мъжа от Сакраменто за одобрение, после отново насочи поглед към Данс и нареди: — Запознай ни накратко.
— Разбира се, Чарлс — сухо рече тя, отбелязвайки си наум и тона, и фразата „случая Чилтън“. Тя го наричаше „случая с крайпътните кръстове“. Или „случая Травис Бригам“. Вече имаше представа защо е дошъл Хамилтън Ройс.
Данс съобщи за новата жертва — Линдън Стрикланд, обясни как е убит и какво е участието му в блога на Чилтън.
— Значи увеличава обсега на потенциалните жертви? — намръщи се Ройс.
— Така мислим. Да.
— Улики?
— Има. Не много. И нищо не подсказва къде се укрива Травис. Издирват го полицаи от пътния патрул и от шерифството. — Поклати глава. — Няма кой знае какъв напредък. Той не шофира — придвижва се с колело. И не се появява на публични места. Консултантът ни смята, че използва техники от онлайн игрите.
— Кой е консултантът?
— Джон Боулинг. Професор от университета в Санта Крус. Помага ни много.
— При това доброволно, без хонорар — допълни Овърби.
— А каква по-точно е ролята на блога в цялата картина? — попита Ройс.
— Някои коментари са подтикнали момчето към насилие. Станало е жертва на виртуален тормоз.
— И е превъртяло.
— Правим всичко възможно да го открием — намеси се Овърби. — Полуостровът е малък.