Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Не знаеш ли?
— Изкупителите не оставяха картите да се подмятат насам-натам — избягваха всичко, което би облекчило бягството ни. Допреди няколко месеца си мислех, че Мемфис е поне на две-три хиляди километра.
Ако ИдрисПюк не се бе заплеснал по едно красиво златистопурпурно водно конче, щеше да зърне върху лицето на Кейл изражение на лъжец точно в мига, когато си мисли, че се е издал.
— Искам да кажа — бързо добави Кейл, — преди да дойда тук и да разбера, че е много по-близо.
— Добре де, какво толкова?
— Нищо.
— Щом казваш.
Ужасен от мисълта, че е разкрил нещо, което не искаше да разкрива в никакъв случай, Кейл потъна в тревожно мълчание за десетина минути. Когато ИдрисПюк пак заговори, изглеждаше, че е забравил — и наистина беше така.
— Светилището е на триста километра от прохода, но не се налага да стигнат чак дотам. На трийсет километра от границата има гарнизон — Мъченик Таун.
— За пръв път го чувам.
— Не е много голям, но има дебели стени. За превземането му ще потрябва цяла армия.
— А после?
— Нищо. Матераци обожава момичето. Ще им даде каквото искат.
— Откъде знаеш, че искат нещо?
— Иначе просто няма смисъл.
— За теб има смисъл едно, за Изкупителите — съвсем друго.
— Значи имаш идея — какво са си наумили, искам да кажа?
— Не.
— Да не би да е свързано с теб?
Кейл се разсмя.
— Изкупителите са гадни копелета… но наистина ли си мислиш, че ще започнат война с Мемфис заради три хлапета и едно дебело момиче?
ИдрисПюк изсумтя.
— Както го казваш — не ми се вярва. Но от друга страна вече два месеца само ме лъжеш.
— А кой си ти, че да настояваш за истината?
— Най-добрият ти приятел.
— Така ли?
— Да — така се получи. Нищо ли не искаш да ми кажеш?
— Нищо.
И разговорът приключи.
Двайсет минути по-късно се натъкнаха на останки от огън.
— Какво мислиш? — попита Кейл докато ИдрисПюк пресяваше пепелта през пръсти.
— Още е топла. Няколко часа, не повече. — Той кимна към утъпканата трева и дирите по земята. — Колко са?
Кейл въздъхна.
— Вероятно не по-малко от десет и не повече от двайсет. Съжалявам, не ме бива много в тия неща.
— И мен. — Замислен и неуверен, ИдрисПюк се озърна наоколо. — Мисля, че един от нас трябва да препусне обратно и да каже на Матераците какво е положението.
— Защо? По-бързо ли ще яздят след това? А дори да побързат, какво ще направят, след като пристигнат? Всяка битка с Изкупителите ще погуби Арбел. Те няма да се предадат, казвам ти.
ИдрисПюк въздъхна.
— Тогава какво предлагаш?
— Да ги догоним незабелязано. След като разберем положението, можем да измислим как да постъпим. Да доведем малък брой Матераци и да свършим работата тихомълком. Поне така си мисля засега. Като ги догоним, нещата може да се променят.
ИдрисПюк подсмръкна и плю на земята.
— Щом казваш… Ти ги познаваш по-добре.
Пет часа по-късно в падащия здрач Кейл и ИдрисПюк се промъкваха към върха на един малък хълм точно преди входа на прохода Кортина — огромен процеп в гранитните планини, които бележеха северната граница между Изкупителите и Матераците.
Под хълма имаше долчинка, дълбока около шест метра и дълга около осемдесет, където видяха шестима Изкупители да се готвят за лагеруване. В средата на групата седеше Арбел Матераци, вероятно вързана, защото не помръдна нито веднъж, докато наблюдаваха. След пет минути двамата се оттеглиха в храсталака на двеста метра от хълма.
— Ако случайно се питаш защо са само шестима, вероятно поне още четирима пазят по ръба — каза Кейл. — Изпратили са до гарнизона конник с вест да ги чакат от другата страна.
— Връщам се да доведа Матераците — каза ИдрисПюк.
— Защо?
— Ако са наблизо, ще рискуват да яздят в тъмното. Дори да загубят по пътя половината си коне, тук има само десетина Изкупители.
— А ако не пристигнете до разсъмване, те ще навлязат в прохода и край. Дори да не навлязат, една атака по светло значи смърт за момичето. Или ще ги спрем преди да потеглят, или всичко е свършено.
— Ние сме само двама — изтъкна ИдрисПюк.
— Да — отговори Кейл. — Но единият съм аз.
— Това е самоубийство.
— Ако беше самоубийство, нямаше да го предлагам.
— Тогава защо го предлагаш?