Портата на дявола

– Доста коварно – отбеляза Хейнс. – Сигурни ли сме, че не сме захапали нарочно поставена въдица?

– Разполагам с манифеста на „Кинджара Мару” – каза Пит – заедно с капитанския дневник и бележките на отговорника за товара, които се прехвърлят електронно в офиса на „Шокара”, когато техен кораб напусне пристанище. Бих ви ги прочел, но сега шофирам, затова ще ви предам информацията накратко, сигурен съм, че ще разберете за какво става дума.

– Пит продължи: – Корабът е натоварен във Фрийтаун, Сиера Леоне, три дни преди да потъне. Взел е стандартно карго, различни руди, предназначени за Китай, и после е получил заповед да остане в пристанището още два дни и да чака товар.

– Итриево-бариевият оксид – предположи Кърт.

– Точно така. Но когато товарът най-сетне пристигнал, имало няколко неща, които според капитана са били твърди странни и затова ги е отразил в дневника. Първо, товарът бил качен на борда от мъже, които не са били докери. Били са смесена група – бели и чернокожи. Капитанът е отбелязал, че приличат на „военна или паравоенна част”.

– Чух слухове, че наемници са завзели мините и ги експлоатират за собствена изгода – каза Кърт.

– Само че нашият материал не е естествен – уточни Пит. – Освен това водачът на групата настоявал, че товарът трябва да бъде съхраняван отделно от другите руди, в хранилище с контролирана температура. Това изискване се сторило странно на отговорника за товара, който рискувал и влязъл в спор с тези военни. Изгубил спора.

– И защо ще искат това? – попита Джо. – Температурата влияе ли на материала.

– Не – отвърна Пит. – Но „Кинджара Мару” има само едно малко хранилище с контролирана температура.

– Така материалът ще е лесен за откриване и разтоварване – каза Кърт.

– Да, така изглежда – съгласи се Пит.

– Значи продавачът е и пиратът – обобщи капитан Хейнс.

– А пиратът е имал енергийно оръжие – добави Кърт. – Което означава, че хората, които са продали итриево-бариевия меден оксид – същите онези, които са го качили на борда на кораба, са и хората, които са създали оръжие с него. Пак те трябва да са хората, които са притиснали пазара.

– Да се чуди човек какво са намислили – рече капитанът.

– Които и да са тези хора – продължи Пит, – те имат нужда от толкова много материал за онова, с което са се захванали, че рискуват да ядосат китайците и да се докопат до всеки грам, който открият. Включително и онова, което самите те вече са продали.

– Може би това обяснява защо са тук, на Санта Мария – каза Кърт. – Вече се сблъсках с единия от тях, същия, с когото си имах работа и при потъването на „Кинджара Мару”. Не знам кой е взел пробата от скалата и е избил френския екип, но се обзалагам, че всичко това има връзка помежду си.

– Но ние видяхме как лодката им се взривява – обади се капитан Хейнс. – Дори открихме няколко тела.

– Няколко пожертвани пионки – каза Кърт. – Другите вероятно са скочили през борда преди експлозията. И са оставили само онези нещастници.

– Но ние не видяхме други съдове в близък обсег, които може да са ги прибрали, или пък хеликоптер – каза капитанът. – А те определено не са плували до Африка.