Град на паднали ангели

ще прави нещо такова — добави Клеъри.

Изабел сви рамене.

— Има някаква връзка с вампирите. Само това знам.

— Той дали е добре?

Изабел изгуби търпение.

— Няма нужда повече да го защитаваш, Клеъри. Той има Знака на Каин. Могат да се опитат

да го взривят, застрелят, удавят или намушкат, и пак ще е добре. — Тя погледна сериозно

Клеъри. — Забелязах, че не ме попита защо мразя Саймън. Явно знаеш, че е излизал и с

друга.

— Знаех — призна Клеъри. — Съжалявам.

Изабел не й обърна внимание.

— Ти си най-добрата му приятелка. Щеше да е странно да не знаеш.

— Трябваше да ти кажа — отвърна Клеъри. — Просто… не мислех, че възприемаш сериозно

връзката си със Саймън.

Изабел се намръщи.

— Така е. Само че… мислех, че поне той я възприема сериозно. Той е много под моето ниво

и очаквах от него повече, отколкото от другите.

— Може би — каза тихо Клеъри, — Саймън не е трябвало да излиза с някой, който си

мисли, че е много над неговото ниво. — Изабел я погледна и Клеъри усети, че се изчервява.

— Съжалявам. Вашите отношения не са моя работа.

Изабел вдигна тъмната си коса на кок — така правеше, когато беше напрегната.

— Да, така е. Можех да те попитам защо изпрати на мен съобщение да дойда в църквата, а

не на Джейс, но не го направих. Не съм глупава. Знам, че имате проблеми, въпреки

страстната сцена на улицата — тя погледна внимателно Клеъри. — Спали ли сте вече

заедно?

Клеъри усети как кръвта нахлу в лицето й.

— Какво… Аз… не. Не сме, но не виждам какво общо има това.

— Няма — каза Изабел и дооправи косата си. — Попитах от нечисто любопитство. Какво ви

спира?

— Изабел! — Клеъри сви крака, обви коленете си с ръце и въздъхна. — Нищо. Просто не

бързаме. Аз съм… Знаеш.

— Не и Джейс — каза Изабел. — Според мен не е. Не съм абсолютно сигурна. Ако ви е

нужно нещо… — тя не довърши изречението.

— Какво?

— Предпазни мерки. Сещаш се. Трябва да внимавате — каза Изабел. Звучеше прагматично,

сякаш говореше за копчета. — Ангелът би трябвало да е по-прозорлив и да ни даде руна за

контролиране на раждаемостта, но не.

— Разбира се, че ще внимавам — запелтечи Клеъри и усети как се изчервява. — Стига вече.

Чувствам се неловко.

— Това е момичешки разговор — каза Изабел. — Струва ти се неловко, защото цял живот

Саймън е бил единственият ти приятел. А не можеш да говориш с него за Джейс. Това вече

би било неловко.

— Джейс наистина ли не ти е казвал нищо? Не е споделял какво го тревожи? — попита

Клеъри тихо. — Честно?

— Не е нужно — каза Изабел. — Като ви гледам как се държите, а и Джейс изглежда сякаш

някой е умрял, нямаше как да не се сетя, че има някакъв проблем. Трябваше да дойдеш при

мен по-рано.

— Той поне добре ли е? — попита Клеъри много тихо.

Изабел стана от леглото и погледна надолу към нея.

— Не — каза тя. — Изобщо не е добре. А ти?