Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
заглъхна. Все още не можеше да го изрече. Бог.
— Защото не вярвам в него, глупаво момче — отвърна Камила. — А ти вярваш. — Тя
наклони глава настрани; гледаше го както птица гледа червей на тротоара и се чуди дали да
го изяде. — Мисля, че е време за кръвната клетва.
— Кръвната… клетва? — Саймън се чудеше дали беше чул правилно.
— Забравям, че познанията ти за обичаите на нашия вид са много ограничени — Камила
поклати сребристата си глава. — Искам да подпишеш клетва за вярност с кръв. Това ще те
накара да ми се подчиняваш в бъдеще. Ще бъде нещо като… предбрачен договор — тя се
усмихна и той забеляза как зъбите й проблеснаха. — Ела — тя щракна повелително с пръсти
и ратаите й се спуснаха към нея с наведени глави. Първият, който стигна до нея, й подаде
нещо като старомодна писалка, в която се слагаше мастило. — Трябва да се порежеш и да
източиш малко кръв — каза Камила. — По принцип аз го правя, но Знакът няма да ми
позволи. Затова ще импровизираме.
Саймън се поколеба. Това беше лошо. Много лошо. Знаеше достатъчно за свръхестествения
свят и беше наясно какво значат клетвите за долноземците. Те не бяха празни обещания,
които можеха да бъдат нарушавани. Те наистина обвързваха, бяха като виртуални окови. Ако
подпишеше клетвата, трябваше да бъде верен на Камила. Вероятно цяла вечност.
— Ела — каза Камила, нотка на нетърпение се прокрадна в гласа й. — Няма защо да се
бавим.
Саймън преглътна и с неохота направи крачка напред, после още една. Един от слугите
застана пред него и блокира пътя му. Той подаде на Саймън нож — злокобно изглеждащо
нещо с остър връх. Саймън го взе и го вдигна над китката си. После го свали.
— Знаете ли — каза той, — никак не обичам болката. Или ножовете…
— Направи го — изръмжа Камила.
— Трябва да има друг начин.
Камила стана от креслото и Саймън видя, че зъбите й са изскочили. Беше истински вбесена.
— Ако не спреш да ми губиш времето…
Чу се тиха експлозия, сякаш нещо огромно се беше разцепило на две. Голям блестящ образ се
появи на отсрещната стена. Камила се обърна към него, устните й се разделиха от шок,
когато осъзна какво вижда. Саймън се досети, че е разбрала какво става, той също знаеше.
Можеше да е само едно.
Портал. А през него се изсипаха поне дузина ловци на сенки.
— Добре — каза Изабел и рязко остави комплекта за първа помощ. Бяха в една от многото
свободни стаи в Института, в които настаняваха гостуващи членове на Клейва. Във всяка
стая имаше легло, скрин и гардероб и малка баня. Както и, разбира се, комплект за първа
помощ с бинтове, тампони и няколко резервни стилита. — Иратцето ще свърши работа, но
ще отнеме малко време, докато раните избледнеят. А тези — тя прокара ръка по изгарянията
под лакътя на Клеъри, където кръвта на демона я беше опръскала, — може би няма да
изчезнат напълно до утре. Но ако си почиваш, ще заздравеят по-бързо.
— Супер. Благодаря, Изабел. — Клеъри погледна надолу към ръцете си; дясната беше
бинтована, а блузата й беше разкъсана и с петна от кръв, макар руните на Изи да бяха
изцелили раните под тях. Тя можеше и сама да си нарисува иратце, но й беше приятно някой
да се грижи за нея. Макар и да не беше най-сърдечният човек, Изи беше умела и мила, когато
беше в настроение. — Благодаря, че дойде и че… знаеш… спаси живота ми от онова нещо…
— Демон хидра. Казах ти. Имат много глави, но са страшно глупави. А ти си се справяше
добре, когато дойдох. Хареса ми онова, което беше направила с атамето. Не се паникьосваш,
когато си под напрежение. Това е толкова важно за един ловец на сенки, колкото да знае как
да пробие дупка в някого. — Изабел се метна на леглото до Клеъри и въздъхна. — Май
трябва да се върна в църква Талто и да видя какво мога да открия, преди Клейва да се появи.
Може би ще успеем да разберем какво става. Болницата, бебетата… — тя потрепери. — Това
не ми харесва.
Клеъри беше разказала на Изабел защо е отишла в църквата, както и за бебето демон в
болницата, но се направи, че подозренията са били нейни, за да не намесва майка си. Изабел
изглеждаше отвратена, когато Клеъри разказа как бебето изглеждало сякаш е нормално, но
очите му били черни и имало нокти на хищник вместо пръсти.
— Мисля, че се опитват да направят друго бебе като… като брат ми. Мисля, че са
експериментирали с някоя нещастна жена мундан — каза Клеъри. — Когато бебето се е