Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
При споменаването на това име Саймън трепна.
— Джордан? Какво общо има той с всичко това?
За първи път Люк като че ли занемя.
— Не знаеш ли?
— Какво да знам?
В продължение на един дълъг миг Люк се поколеба, а после каза:
— Имам нещо за теб. Магнус го донесе от Ню Йорк.
той бръкна в джоба си и извади медальон на верижка. Върху златния медальон имаше вълча лапа и надпис на латински: Благословени са воините.
Саимън начаса го разпозна. Преторският медальон на Джордан. Беше нащърбен и изцапан с кръв. Тъмночервена, сякаш ръжда, тя беше полепнала и по верижката, и по лицето на медальона. Ала надали някои можеше да различи кръв от ръжда по-лесно от един вампир.
— Не разбирам — каза Саимън. Ушите му отново бучаха. — Защо е у теб? Защо ми го даваш?
— Защото Джордан искаше да бъде твой — отвърна Люк.
— Искаше? — извиси се гласът на Саймън. — Нямаш ли предвид "иска"?
Люк си пое дълбоко дъх.
— Съжалявам, Саймън. Джордан е мъртъв.
9
Оръжията, които носиш
Първото, което Клеъри видя, когато се събуди, още преди да е отворила очи, беше избледняващият образ на руна, отпечатал се от вътрешната страна на клепачите и — две крила, свързани от една черта. Цялото тяло я болеше и в продължение на един миг тя остана да лежи неподвижно, боеики се от новата болка, която всяко движение щеше да предизвика. В съзнанието и бавно започнаха да изплуват спомени — заледената вулканична равнина пред Цитаделата; Аматис, която се смее и я предизвиква да я нарани; Джеис, които си пробива път през поле от Помрачени; Джейс на земята с рана, от която блика кръв; брат Закарая, политнал назад от пламъците.
Клеъри отвори очи. Почти очакваше да се намира на някое напълно непознато място, ала вместо това лежеше в малкото дървено легло в стаята за гости на Аматис. Бледи слънчеви лъчи се процеждаха през дантелената завеса и образуваха фигури по тавана.
Тя понечи да се надигне. Близо до нея някои пееше тихичко… Маика и. Джослин начаса прекъсна песента си и скочи, за да се надвеси над нея. Изглеждаше така, сякаш цяла нощ не е спала — носеше дънки и стара тениска, а косата и беше вързана на кок, от които стърчеше молив. Клеъри усети как я залива вълна на облекчение, заменена миг по-късно от паника.
— Мамо — каза тя, когато Джослин се наведе и докосна челото и с опакото на ръката си, сякаш за да провери дали има температура. — Джейс…
— Джейс е добре — отвърна Джослин и отдръпна ръката си, поклащаики глава, срещаики подозрителния поглед на Клеъри. — Наистина е добре. В момента е във "Василиас", заедно с брат Закарая. Възстановява се.
Клеъри погледна майка си изпитателно.
— Клеъри, знам, че в миналото съм ти давала повод да ми нямаш доверие, но моля те, повярваи ми сега — Джейс е съвсем добре. Знам, че никога не би ми простила, ако те излъжа за него.
— Кога мога да го видя?
— Утре.
Джослин отново седна в стола до леглото, разкриваики Люк, които се облягаше
на стената. Той се усмихна на Клеъри — тъжна, любяща, закрилническа усмивка.
— Люк! — каза тя, облекчена, че го вижда. — Кажи на мама, че съм добре. Мога да отида във "Василиас"…
Люк поклати глава.
— Съжалявам, Клеъри. Точно сега Джейс не може да приема никакви посетители. Освен това днес ти трябва да си починеш. Чухме какво си направила с онова иратце при Цитаделата.
— Или поне онова, което другите са те видели да правиш. Не съм сигурна, че някога ще го разбера напълно. — Бръчиците около устата на Джослин станаха по-дълбоки. — Едва не си се убила, изцеляваики Джеис, Клеъри. Ще трябва да бъдеш по-внимателна. Не притежаваш неизчерпаеми запаси от енергия…
— той умираше — прекъсна я Клеъри. — От раната му течеше огън. Трябваше да го спася.
— Не е трябвало да се налага ти да го правиш! — Джослин отметна кичур червеникава коса от очите си. — Какво правеше в битката?
— Не изпращаха достатъчно хора — обясни Клеъри приглушено. — Освен това всички говореха как, отидат ли там, ще спасят Помрачените, как ще ги върнат, ще намерят лек… ала аз бях в Бурен. Ти също, мамо. Знаеш, че няма спасение за нефилимите, които Себастиан е покорил с Пъкления бокал.
— Видя ли сестра ми? — меко попита Люк.
Клеъри преглътна и кимна.