Град на небесен огън

— Е, значи, ще го събудим. — Клеъри облече якето и го закопча. — Работата му е да представлява вампирите; трябва да помогне на Саймън.

Саймън изсумтя.

— Рафаел не смята, че трябва да прави каквото и да било.

— Не ме е грижа. — Клеъри взе Хеосфорос и го пъхна в ножницата.

— Клеъри, не съм сигурна, че си достатъчно добре, за да излезеш просто така… — започна Джослин.

— Нищо ми няма. Никога не съм се чувствала по-добре.

Джослин поклати глава и слънцето улови червените отблясъци в косата й.

— С други думи — с нищо не бих могла да те спра.

— Точно така. — Клеъри втъкна Хеосфорос в колана си. — С нищичко.

— Вечерята за членовете на Съвета е довечера — каза Люк, облягаики се на стената. — Клеъри, ще се наложи да тръгнем, преди да си се върнала. Ще оставим някой да пази къщата, за да сме сигурни, че ще се прибереш, преди да се е стъмнило…

— Шегувате се.

— Ни наи-малко. Искаме те вътре, заключила навсякъде. Ако не си доидеш преди залез-слънце, в Гард ще научат.

— Ама че полицейщина — измърмори Клеъри недоволно. — Хаиде, Саимън. Да вървим.

* * *

Мая седеше на плажа в Рокауей, загледана във водата, и трепереше.

През лятото Рокауеи беше претъпкан, ала сега, през декември, мястото беше пусто и брулено от вятъра. Водата на Атлантическия океан се простираше към хоризонта, желязносива под небето със също толкова металически цвят.

Телата на убитите от Себастиан върколаци (между които и това на Джордан) бяха изгорени сред развалините от щаба на Претор Лупус и сега един от глутницата се приближи до водата и пръсна съдържанието на кутия с прах в морето.

Пред очите на Мая повърхността на водата почерня от останките на мъртвите.

— Съжалявам. — Бат приседна на пясъка до нея и двамата загледаха как Руфъс се приближава до водата и отваря друга дървена кутия с прах. — За Джордан.

Мая отметна косата си назад. На хоризонта се струпваха сиви облаци и тя се зачуди кога ли ще завали.

— Канех се да скъсам с него.

— Какво? — Бат изглеждаше шокиран.

— Канех се да скъсам с него — повтори Мая. — В деня, когато Себастиан го уби.

— Мислех, че нещата между вас вървят страхотно. Мислех, че сте щастливи.

— Наистина ли? — Мая зарови пръсти във влажния пясък. — Ти не го харесваше.

— той те нарани. Беше преди много време и знам, че се опита да изкупи стореното, но… — Бат сви рамене. — Може би просто не прощавам толкова лесно…

Мая изпусна дъха си.

— Може би и аз не прощавам толкова лесно. Градът, в които израснах, всички онези разглезени богати бели момичета, които ме караха да се чувствам отвратително, защото не изглеждах като тях. Когато бях на шест години, мама се опита да ми направи парти за рождения ден с Барби мотив. Има и тъмнокожа Барби, ако не знаеш, но не и всички онези неща, които вървят с нея — продукти за тържества, украси за торти, нали се сещаш. Така че партито за мен имаше като централен мотив една русокоса кукла и всички онези русокоси момичета доидоха и ми се надсмиваха, прикрили устата си с ръка. — Морският въздух беше студен в дробовете и. — Така че когато срещнах Джордан и той ми каза, че съм красива, е, не ми беше нужно много повече. Само след пет минути вече бях влюбена до уши в него.