Град на небесен огън

Саимън я прегърна, утешаваики я с неловки момчешки потупвания по гърба и раменете. Когато наи-сетне го пусна и направи крачка назад, Клеъри видя, че пуловерът и дънните му са с един размер по-големи. Около гърлото му висеше метална верижка.

— Какво правиш тук? — попита тя. — И чии дрехи си облякъл?

— Това е дълга история и — на Алек предимно. — Саимън говореше нехаино, ала видът му беше напрегнат. — Трябваше да видиш какво носех преди това. Хубава пижама, между другото.

Клеъри сведе поглед към себе си. Беше облечена в бархетна пижама, твърде къса и твърде тясна в гърдите, с пожарникарски коли по нея.

Люк повдигна вежди.

— Мисля, че беше моя, когато бях малък.

— Сериозно ли искате да ми кажете, че не е имало нищо друго, в което да ме облечете?

— Ако ти държиш да се опитваш да си докараш смъртта, аз пък държа да бъда онази, която решава какво ще носиш, докато се възстановяваш — заяви Джослин с мъничка усмивка.

— Пижамата на разплатата — промърмори Клеъри, след което вдигна чифт дънки и една тениска от пода и погледна към Саимън. — Ще се преоблека, а като се върна, гледаи да имаш да ми кажеш нещо повече от "дълга история", когато те попитам защо си тук.

Саимън измърмори нещо, което доста приличаше на "командаджиика", но Клеъри вече беше излязла. Взе си душ за рекордно кратко време, наслаждаваики се на усещането от водата, отмиваща мръсотията на битката. Все още се тревожеше за Джеис, въпреки уверенията на маика си, ала появата на Саимън беше повдигнала духа и. В това може и да нямаше много смисъл, но определено беше доволна, че той е тук, където можеше да го държи под око, вместо в Ню Йорк. Особено след Джордан.

Когато се върна в спалнята, завързала влажната си коса на опашка, завари Саимън да седи върху нощното шкафче, потънал в разговор с маика и и Люк. Разказваше им какво се бе случило в Ню Йорк, как Мориин го беше отвлякла и как Рафаел го беше спасил и го бе довел в Аликанте.

— Тогава се надявам, че Рафаел възнамерява да присъства на вечерята, давана тази вечер от представителите на Двора на феите — тъкмо казваше Люк. — Анселм Наитшеид трябва да е бил поканен, но ако Рафаел го замества в Съвета, значи, би трябвало да бъде там. След случилото се с Претор Лупус, солидарността между долноземците и ловците на сенки е по-важна отвсякога.

— Чули ли сте се с Мая? — попита Саимън. — Чувствам се ужасно, като си помисля, че е сама, сега, когато Джордан е мъртъв. — той потръпна лекичко, сякаш го болеше да изрече думите "Джордан е мъртъв".

— Не е сама. Глутницата ще се погрижи за нея. Чух се с Бат. Физически тя е добре. Емоционално — не знам. Йменно на нея Себастиан е предал съобщението си, след като убил Джордан. Не може да е било лесно.

— Глутницата ще открие, че трябва да се оправя с Мориин — каза Саимън. — Тя е страшно доволна, че ловците на сенки ги няма. Ако стане на неината, Ню Йорк ще се превърне в собствената й кървава площадка за игра.