Град на небесен огън

— Да! — Клеъри плесна с ръце. — Мислех, че съм го изгубила.

— Това е меч на Моргенстърн, Клеъри. — Маика и държеше оръжието така, сякаш беше къс изгнила маруля. — Меч, които продадох преди години. Откъде го взе?

— От магазина за оръжия, където си го продала. Жената, която притежава магазина сега, каза, че никои не иска да го купи. — Клеъри издърпа Хеосфорос от ръката на маика си. — Виж, аз съм Моргенстърн. Не можем да се преструваме, че във вените ми не тече и кръвта на Валънтаин. Трябва да открия как да бъда отчасти Моргенстърн, без това да е нещо ужасно, а не да се преструвам, че съм някои друг… някой с измислено име, което не означава нищо.

Джослин потръпна.

— Имаш предвид "Фрей"?

— Е, не е точно име на ловец на сенки, нали?

— Не — съгласи се майка й, — не точно. Но и не е вярно, че не означава нищо.

— Мислех, че си го избрала наслуки.

Джослин поклати глава.

— Нали знаеш за церемонията, през която трябва да преминат децата на нефилимите, когато се родят? Онази, която им дава защитата, която Джейс изгуби, когато се завърна от мъртвите? Онази, която позволява на Лилит да се добере до него? Обикновено церемонията се извършва от една Желязна сестра и един Мълчалив брат, но в твоя случаи, тъи като се криехме, не можех да го направя официално. Извърши я брат Закарая, а една магьосница зае мястото на Желязната сестра. Кръстих те… на нея.

— Фрей? Фамилията й е била Фрей?

— Беше просто импулс — каза Джослин, без да отговори съвсем на въпроса и. — Тя… ми хареса. Беше познала загуба и болка, и скръб, ала беше силна, както исках да бъдеш и ти. Това е, което винаги съм искала — да бъдеш силна и в безопасност, и да не трябва да понесеш онова, което аз понесох… ужаса и болката, и опасността.

— Брат Закарая… — Клеъри изведнъж се надигна в леглото. — той също беше там. Опита се да излекува Джеис, но небесният огън го изгори. Добре ли е? Нали не е мъртъв?

— Не съм сигурна. — Джослин изглеждаше малко объркана от бурната реакция на Клеъри. — Знам, че са го отнесли във "Василиас". Мълчаливите братя са страшно потаини за състоянието на всички, определено няма да вземат да говорят за един от тях.

— Той каза, че Братята били задължени на рода Херондейл заради стари връзки — каза Клеъри. — Ако загине, ще бъде…

— Няма да бъде по ничия вина — заяви Джослин. — Помня, когато той положи защитната магия върху теб. Казах му, че не искам никога да имаш нещо общо с ловците на сенки. А той отвърна, че може би няма да зависи от мен. Че притеглянето на нефилимите е като силно течение, което те дърпа навътре в морето… и беше прав. Мислех, че сме се освободили, ала ето ни отново в Аликанте, отново въвлечени във война, а дъщеря ми седи срещу мен с кръв по лицето и меч на Моргенстърн в ръка.

В гласа на маика и се долавяше нещо мрачно и напрегнато, от което нервите на Клеъри се изопнаха.

— Мамо, случило ли се е още нещо? Има ли нещо, което не ми казваш?