Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Може би няма нищо общо със случая — рече Джоунс. — Вероятно някой я е изгубил в каньона.
— Поне си заслужава да проверим — каза Сидни.
Инструментът беше старинен и изящно изработен. Производителят беше „Мартин & Ко, Назарет“. Блекпул записа информацията в тефтерчето си.
— Знаете ли какво — рече Сидни, — нека да запазим вещественото доказателство непокътнато, в случай че се окаже важно. Кажи на бармана на пивница „Мираж“, че ще я задържите за няколко дни.
— По-добре утре да се обадя на детективите в Палм Спрингс — каза Джоунс.
— Не го прави… още — рече Сидни и това накара Ото да се замисли. — Детективът, който работеше по случая, отсъства от града. Не казвай на никого за това. Ще се обадя тук-там и ако излезе нещо, ще уведомя полицията в Палм Спрингс. Ще представим китарата като веществено доказателство, когато му дойде времето.
— Добре — съгласи се Джоунс, сви рамене и дръпна няколко пъти струните на китарата. — Може да я изпробвам пред онази сексапилна касиерка, която все ми отказва. Олег постигна успех с този номер.
— След няколко дни ще ти кажа какво ще правим с китарата — каза Сидни. — Но не забравяй, недей да казваш на никого за нея.
— Между другото — каза ченгето сърфист, — по една от радиостанциите от Палм Спрингс чух някогашен певец, който имаше глас като на онзи човек. Казва се Руди Вале.
Изведнъж Мейнард Ривас, който всеки момент щеше да се разплаче, защото напоследък твърде много отрепки искаха да съдят ченгета, нададе нещо като индиански боен вик.
— В чилито ми има щурец!
— Долна лъжа! — изкрещя Джей Едгар Гомес, който бе потопил ръце до лактите в мръсната вода в мивката. — В шибаното ми чили няма щурци!
— Има голяма, грозна уста и слабо тяло и подскача като маниак от Формула едно! — извика вбесеният индианец. — Или е щурец, или е Мик Джагър!
— Лъжи! Лъжи! — изрева Гомес.
— Цял живот намирам щурци в чилито си! Писна ми! Още утре ще наема някой безмилостен евреин и ще стана собственик на това скапало място! — обеща индианецът.
Намираха се на половината път до Самотния Каньон, когато Ото каза:
— Тая работа не ми харесва, Сидни.
— И на мен не ми се ходи там, но…
— Не ми харесва начина, по който постъпваме.
— Какво искаш да кажеш?
— Този случай е на полицията от Палм Спрингс. Ако хавайската китара има нещо общо с убийството, трябва да им кажем. Не обичам да укривам доказателства. Това ме изнервя.
— Не укриваме доказателства. Китарата може дори да не е доказателство.
— Друг ще реши дали е така. Случаят е техен.
— По дяволите, Ото, детективът им дори не е в града в момента. Само ще проверим. В това няма нищо лошо.
— Можем да ги държим в течение какво правим, а още не сме стъпили в участъка.
— Ще отидем, когато му дойде времето.
— Така постъпваха с нас федералните агенти. Държаха ни в неведение и се опитваха да ни откраднат славата.
— Не го правя заради славата, Ото.
— Знам — каза Стрингър, поглеждайки през прозореца към пустинния пейзаж, минаващ покрай тях на светлината на фаровете. — Правиш го за пари.
— Заради работата. Искам онази длъжност.
— Ще ти помогна, но ако отбележим напредък в разследването, искам да отидем в полицията в Палм Спрингс и да им кажем какво сме научили. Още не съм си осигурил пенсия. Не искам да загубя работата си.
— Така и ще направим, Ото. Не бих постъпил другояче.
Асфалтовият път сякаш стана по-тъмен, ако това беше възможно. Луната изглеждаше по-малка от обикновено, но на небето блестяха повече звезди. От време на време стенещият вятър изсвирваше пронизително. Изведнъж видяха голям силует вдясно от пътя. Спрял микробус с изгасени фарове. Когато детективите се приближиха, фаровете примигнаха веднъж.
— За нас е — каза Сидни.
— Безопасно е като прохода Кибер19 — отбеляза Ото. — Или като мексиканска сватба.
Сидни зави след кръстопътя, спря, слезе и заключи тойотата. Ото извади фенерчето и двамата зачакаха. Микробусът бавно потегли към тях. Фаровете ги заслепиха. Доволен, шофьорът намали светлините, спря до двамата мъже, пресегна се и отвори вратата.
— Единият да се качи отзад — чу се женски глас.
Шофьорът се оказа млада жена, най-много на тридесет години. В косите й можеха да свият гнезда три катерици и един торбест плъх. Беше облечена в мръсна впита фланелка и рокерско яке с рисунка на кобра на гърба. Приличаше на сервитьорка от долината Коачела и може би наистина е била такава, преди да бъде „осиновена“ от обявените извън закона рокери. Беше хубава за живот, при който хората остаряват, преди да пораснат, ако изобщо доживееха до тази възраст.
19
Проходът Кибер — важен планински проход между Пакистан и Афганистан, западно от Пешавар. — Б.ред.