Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
— Добре, ще излезем, за да можеш да се нахраниш. Ще ти правя компания. Ако не се лъжа, толкова си гладна, че ще можеш цяло теле да изядеш.
И двамата бяха вече в добро настроение. Той изпи чаша уиски със сода и изпуши лулата си, а Лидия изяде десетина стриди и един бифтек с пържени картофи. Тя му разказа подробно за посещението си при своите приятели руснаци. Тяхното положение я тревожело твърде много. Пари имали съвсем малко — само колкото децата им изкарвали. Днес-утре Павел щял да изгуби желание да подпомага родителите си и щял да потъне в съмнителния нощен живот на Париж, а по-късно, когато изгуби младостта и хубавия си външен вид, ще завърши, ако има късмет, като келнер в някой хотел с лоша слава. Алексей все повече се превръщал в готованин, та дори и когато си намирал някоя службица, не бил вече в състояние да я задържи. Евгения била съвсем изтощена, нямала сили да се справя с мъчнотиите, които на всяка крачка срещала. Никаква надежда нямало вече — за никого от тях.
— Знаеш, двадесет години минаха, откакто са избягали от Русия. Години наред си мислеха, че ще настъпи някаква промяна и ще могат да се върнат. Но сега вече знаят, че нищо няма да излезе от тази надежда. Лошо нещо излезе революцията за хората като тях. За тях и за цялото им поколение не остава почти нищо друго освен да умрат.
Но Лидия разбра, че Чарли не се интересуваше много от непознати хора. Не можеше да си обясни какви черни мисли го вълнуваха, докато му разказваше за своите приятели. Чарли пък си мислеше, че ако схващаше правилно намеренията на Саймън, той тъкмо такава съдба готвеше за него самия, за баща му, за майка му и сестра му Патси и за приятелите му. Лидия промени предмета на разговора.
— Какво си правил днес следобед, когато остана сам? Ходи ли да видиш картините?
— Не, ходих на гости при Саймън.
Преди това Лидия го гледаше с любовна снизходителност, но като чу отговора му, смръщи вежди.
— Не мога да търпя приятеля ти Саймън — каза някак рязко: — Какво толкова му харесваш?
— Познавам го още от малък. Заедно ходихме на училище и в Кеймбридж. Винаги ми е бил приятел. Защо не можеш да го търпиш?
— Студен е, сметкаджия, безчовечен.
— Мисля, че грешиш. Никой не го познава по-добре от мене, способен е на истинско приятелство. Той е сам в живота, никого си няма. Мисля, че копнее за любов, но такъв е по природа, че не може да я вдъхне у никого.
Очите на Лидия светнаха насмешливо, но и този път зад насмешката й се криеше душевна мъка.
— Много си сантиментален. Как може човек да очаква да пробуди любов у другите, щом той самият не е готов да даде любов? Макар и да го познаваш от толкова години, аз се питам дали го познаваш тъй добре, както аз. Той много често идва в „Сарай“. Не отива често с момиче горе в стая, но и когато отива, не го прави защото иска да я има, а само от любопитство. Мадам се мъчи да му угажда, от една страна — защото често води чужденци, а те пият много шампанско. Той обича да разговаря с нас, но нито веднъж не му минава през ума, че може да ни се вижда отвратителен.
— Можеш да бъдеш сигурна, че никак не би го обидило, дори и да го знаеше. Само щеше да предизвика у него любопитство да узнае причината. Съвсем не е суетен.
Лидия продължи, сякаш не беше чула забележката на Чарли.
— Той едва ли ни счита за човешки същества. Презира ни, а търси да дружи с нас. Добре се чувствува при нас. Смята ни за толкова низки, предполагам, че може пред нас напълно да се отпусне, докато навън трябва да носи маска на лицето си, тъй да се каже. Извънредно дебелоок е. Смята, че може всичко да си позволява спрямо нас и ни задава такива въпроси, че просто се червим от срам, и съвсем не забелязва колко жестоко ни наранява.
Чарли замълча. Той знаеше много добре, че Саймън с ненаситното си любопитство може да постави човек в най-неловко положение, а после сам се чуди и дразни, когато разбере, че хората остават недоволни от прекаленото му разпитване. Тъй като той от своя страна беше напълно готов да разкрива душата си, никога и през ум не му минаваше, че сдържаността на хората съвсем не означава доказателство за ограниченост, както той го смята, а признак на душевна свенливост. Лидия продължи:
— Все пак в състояние е да върши неща, каквито човек никога не би могъл да очаква от него. Веднъж едно от нашите момичета се разболя внезапно. Лекарят каза, че трябва незабавно да бъде оперирано. Тогава Саймън лично го заведе в една клиника, за да не бъде принудена да отиде в общинската болница, и плати операцията, когато колежката ни започна да оздравява, Саймън я изпрати на свои разноски на курорт за възстановяване. А нито веднъж не беше спал с нея.