Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
Чарли стигна до края на репортажа. Изтръпна. Не му беше ясно кое повече го беше ужасило, дали грубото вероломство на Робер Берже и хладнокръвната му дързост или хладнокръвният и равнодушен начин, по който Саймън описваше психологическия механизъм на този покварен и сложен по душа убиец. Наистина това описание беше плод на въображението на Саймън, но какъв страхотен подтик го е тласнал да наднича в тази бездна от низост и да намира там удоволствие? Саймън се беше надвесил над душата на Робер, тъй както човек се надвесва над някоя страхотна бездна, и читателят оставаше с впечатлението, че гледката го е изпълвала със завист. Чарли не можеше да си обясни как бе стигнал до тази мисъл, защото в тези грижливо подбрани думи и изрази, в тази полуравнодушна ирония нямаше нищо, което да я оправдае. Но той оставаше с впечатлението, че Саймън си е задавал въпроса, докато е пишел репортажа си, дали и той, Саймън Фанимър, би имал смелостта за едно толкова отвратително жестоко, а същевременно и безсмислено деяние. Чарли въздъхна.
— Близо петнадесет години откакто се познавам със Саймън — каза си той. — Въобразявах си, че го познавам до мозъка на костите. Но сега започвам да мисля, че изобщо нищо не зная за него.
Но в следния миг той се усмихна щастливо. Спомни си за баща си, за майка си и за Патси. Утре ще се върнат от Тери-Мейсънови, изморени от оживените дни, прекарани в шеги и смехове, но пък и ще се радват, че пак се връщат в светлата си, приветлива и изящно подредена къща.
— Слава Богу, че са почтени, обикновени хора. Човек знае какво може да очаква от тях.
Беше минало доста време. Лидия може да се е върнала, а той не искаше да я остави да чака. Горката, толкова самотна ще се чувствува в мрачната хотелска стая. Чарли натика репортажа и другите изрезки от вестниците в джоба си и се върна в хотела. Оказа се, че нямало нужда да се безпокои — Лидия не беше дошла. Той взе „Менсфийлд парк“, единствената книга, която си беше донесъл, освен стихотворенията на Блейк, и се залови да чете. Приятно му беше „да се чувствува в обществото на тези благовъзпитани хора“; и днес, след повече от сто години те му се струваха точно толкова живи, както хората, с които се срещаше. В добре подредения им живот имаше някаква изящна лекота, а объркаността, от която страдаха, не беше толкова сериозна, за да развали настроението на читателя. Не ще и дума, Пепеляшка скучаеше отвратително, а очарователният принц беше чудовищен педант. Не ще и дума, човек би могъл да желае доброто й сърчице да бъде пленено не от дъртия бухал, а от пленителния и духовит палавник. Но човек с готовност се примиряваше с непоколебимото решение на Джейн Остин да възнагради доброто и да накаже злото. Нищо не беше в състояние да намали насладата от очарователната ирония и язвителния хумор. Книгата отклони вниманието на Чарли от кашата, в която по такъв странен начин се беше забъркал. Тя го измъкна от нечистата безрадостна стая и той започна мислено да се вижда в приятна лятна вечер седнал на моравата под някой кедър, а откъм полята отвъд градината ветрецът донася мирис на полски треви… Започна да огладнява и погледна часовника си. Осем и половина, а Лидия още не се връщаше. Може и изобщо да не се върне. Няма да бъде много прилично от нейна страна да го остави така, без нито една думичка за обяснение или за сбогом. Тази мисъл развали настроението му, но той сви рамене.