Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- _Няма_ да се говори на Амирлин по този начин - заяви Силвиана и пристъпи до Егвийн.
Споровете започнаха отново, този път по-шумно. Ранд не откъсна очи от Егвийн и тя видя червенината на гнева, избила на лицето му. Виковете се извисиха, напрежението нарастваше. Смут. Ярост. Стари омрази се разгоряха отново, подклаждани от ужас.
Ранд отпусна ръка на меча, който носеше напоследък - с драконите на ножницата. Другата му ръка бе все така зад гърба му.
- _Ще получа_ цената си, Егвийн - изръмжа той.
- Настоявай колкото искаш, Ранд. Ти _не си_ Създателят. Ако тръгнеш на Последната битка с тази глупост, всички бездруго сме мъртви. Ако воювам с теб, има шанс да успея да те вразумя.
- Бялата кула _винаги_ е била копие, опряно на гърлото ми - сряза я Ранд. - Винаги, Егвийн. И ти вече наистина си станала една от тях.
Тя издържа погледа му. Но вътрешно започваше да губи увереност. А ако тези преговори все пак се проваляха? Щеше ли да хвърли войниците си да се бият с бойците на Ранд?
Чувстваше се все едно се е спънала в камък на върха на стръмнина и залита на пръсти над ръба, преди да пропадне. Трябваше да има начин да се спре това, да го предотврати!
Ранд понечи да се обърне. Ако напуснеше павилиона, това щеше да е краят.
- Ранд!
Той замръзна.
- Няма да отстъпя, Егвийн.
- Не прави това. Не захвърляй всичко.
- Не може да се избегне.
- Може! Трябва само да престанеш поне веднъж да бъдеш такъв изгорен от Светлината объркан упорит глупак!
Едва се овладя. Как можеше да му говори така, все едно се бяха върнали в Емондово поле, в самото начало?
Ранд я изгледа за миг.
- Е, а ти определено би могла поне веднъж да престанеш да бъдеш разглезена самонадеяна _пикла_, Егвийн. - Вдигна ръце. - Кръв и пепел! Това беше губене на време.
Беше почти прав. Егвийн не забеляза, когато още някой влезе в павилиона. Ранд обаче усети и се обърна рязко, щом платнищата се разтвориха и пропуснаха светлината отвън. Ранд се намръщи…
… а после лицето му грейна, когато видя кой е влязъл.
Моарейн.
Глава 6
Усет
Павилионът затихна отново. Перин мразеше врявата, а миризмите на хората вътре не правеха положението по-добро. Отчаяние, гняв, страх. Ужас.
Повечето от това бе насочено към жената, застанала на входа на павилиона.
„Мат, благословен глупако - помисли Перин и се усмихна широко. - Ти успя. Наистина успя!”
За първи път от много време цветове закръжиха пред очите му при мисълта за Мат. Видя Мат на кон: яздеше по прашен път, залисан с нещо, което държеше. Перин пропъди образа. Къде беше заминал Мат сега? Защо не се беше върнал с Моарейн?
Все едно. Моарейн се беше върнала. Светлина, Моарейн! Перин понечи да тръгне към нея, за да я прегърне, но Файле го хвана за ръкава. Той проследи погледа й.
Ранд. Лицето му бе пребледняло. Отдръпна се от масата, сякаш забравил за всичко друго, и тръгна към Моарейн. Пресегна се колебливо и докосна лицето й.
- Кълна се в майчиния си гроб - прошепна Ранд и падна на колене пред нея. - Как?
Моарейн се усмихна и отпусна ръка на рамото му.
- Колелото тъче така, както то пожелае, Ранд. Забравил ли си това?
- Аз…
- Не както ти искаш, Преродени Драконе - промълви тя с нежност. - Не както иска който и да е от нас. Може би някой ден ще се извърти докрай и ще престане да съществува. Не вярвам този ден да е днес. Нито скоро.
- Коя е тази жена? - попита намръщено Редран. - И що за глупости дрънка?
Млъкна, щом нещо невидимо го перна отстрани по главата и го накара да подскочи. Перин се озърна към Ранд, а после забеляза усмивката на устните на Егвийн. Долови мириса на задоволството й въпреки всички хора в павилиона.
Нинив и Мин, които стояха наблизо, миришеха на пълно стъписване. Светлината да дадеше дано Нинив да остане така още малко. Викането нямаше да помогне точно сега.
- Не отговори на въпроса ми - каза Ранд.
- Напротив - отвърна с обич Моарейн. - Просто не беше отговорът, който искаше.
Паднал на колене пред нея, Ранд отметна глава и се засмя.
- Светлина, Моарейн! Изобщо не си се променила, нали?
- Всички се променяме, ден след ден - отвърна тя и се усмихна. - Аз - повече от някои, особено напоследък. Стани. Аз би трябвало да коленича пред теб, милорд Дракон. Всички ние.
Ранд стана и отстъпи назад, за да позволи на Моарейн да влезе в павилиона. Перин улови друга миризма и се усмихна, щом Том Мерилин се шмугна в шатрата зад нея. Старият веселчун му намигна.
- Моарейн. - Егвийн пристъпи напред. - Бялата кула благославя завръщането ти и те посреща с отворени обятия. Службата ти не е забравена.