Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Да — изстена тя отново, прехвърляйки се от креслото в неговата прегръдка. Устата му направо я погълна. Ръката й се плъзна около раменете му, усещайки как мускулите потрепват със силата на желанието му. Със свободната си ръка Памела издърпа блузата си през глава, след което бързо разкопча ципа на панталона си и той се спусна плавно от тялото й. Феб откри катарамата на сутиена й и започна да се бори с нея.
— Не мога… Имам нужда от… — изпъшка в безсилието си Аполон. — Трябва да те почувствам притисната в мен.
Той откъсна дантелената ивица от гърба й и гърдите й се освободиха. Памела ги потърка в тялото му, докато прокарваше гореща диря от целувки надолу по врата му.
От гърлото на Аполон се откърти проклятие, докато се опитваше да контролира страстта си. Тогава Памела взе ръката му, мачкаща гърдата й и я насочи към своите бикини. Всички мисли за контрол отлетяха от ума му.
— Също и това! — тя дръпна нежно долната му устна със зъби и я засмука съблазнително. — Искам да разкъсаш и това!
Той й се подчини, издавайки ръмжащ звук. После обви с ръце голата й талия, вдигна я с божествена сила и я прободе с пулсиращия си член.
Памела беше влажна и готова за него. Тя уви крака около кръста му и заби ноктите на ръцете си в раменете му. Отмятайки глава назад, се изви в дъга, изцяло погълната от съкрушителната нужда да се засити в докосването… в огъня му.
Той беше огън. Под ръцете й неговото тяло всъщност грееше. Сетивата й го осъзнаваха, но умът й не успяваше да задържи мисълта. Изглежда светлината, която искреше от потната му кожа, беше просто част от възбудата му. Тя я изкушаваше, дразнеше и разпалваше собствената й страст. Косата му се спускаше в къдрици около лицето — плътна, златиста и великолепна. А очите му… очите му я изгаряха. Тя искаше да бъде подпалена от него, облизана от пламъците на похотта му. Памела се чувстваше прекрасно, удивително неподвластна на контрол.
— По-силно! — изпъшка тя, едва разпознавайки собствения си глас. Феб натисна тялото си напред и Памела усети хладната гладкост на една от мраморните колони, допряна плътно в голия й гръб. Използва колоната за опора, за да може да посрещне тласъците му с разпалена страст.
— Не спирай… още не… не спирай — задъхано шептеше Памела, с шеметното чувство, че наднича от ръба на света. Оргазмът й не можеше да се сравни с нищо, което бе изпитвала досега. Той я погълна, разлюлявайки тялото й с енергия, която граничеше с болка.
И после тя се отлепи от колоната. Все още пронизвайки я с ерекцията си, Феб я понесе извън стаята. Минаха през портал с арка, който водеше в спалня, разположена непосредствено до трапезарията. В центъра на тази стая имаше голямо, покрито с балдахин легло. Памела разбираше, че са влезли в спалня и че това е нелогично, но съзнанието и беше изпълнено с Феб, както и тялото й. Нищо не беше реално, освен докосването, вкуса и уханието му.
— Какво става? — прошепна тя, когато той я положи на леглото.
— Обичам те! Завинаги, Памела! Това е да си обичана от мен!
Той започна да се движи срещу нея в древния танц на любовта, изтегляйки твърдото си протежение от тялото й и после потапяйки се в нея — отново и отново. Памела прокара ръце през гладките му гърди, когато той се надигна над нея. Кожата му беше със златист блясък. Замаяна и в същото време с невероятно изострена чувствителност, тя се втренчи надолу към мястото, където телата им се сливаха. И двете светеха… горящи… с пламъци, които облизваха кожата им… движеха ги… поглъщаха ги…
— Погледни ме, Памела! — гласът му беше дрезгав.
Тя прикова очите си в неговите.
— Виж ме! — каза той. — Този път наистина ме виж!
Когато телата им се съединиха, тя го погледна. Той беше сила, красота и любов, слети в едно същество. Как изобщо бе повярвала, че е просто мъж? Умът й се бореше да проумее това, което виждаше, докато телата им пламтяха в ослепителната му, безсмъртна светлина. Какво беше той? Какво се случва с нея?
Аполон видя паниката в очите й. Сложи ръце около лицето й и застави погледът й да остане прикован в неговия. С огромно усилие на волята той заповяда на тялото си да застине.
— Погледни по-дълбоко! — каза Аполон. — Погледни отвъд странното, което те плаши. Не виждаш ли отражението си в моята душа?
Синевата на очите му я сближаваше с него дори повече, отколкото слетите им тела. Тя трепереше от силата на емоциите си. И там, под новата сила, която струеше от него, тя откри Феб — мъжа, когото познаваше. В неговото сърце тя видя отражението на своя собствен копнеж, нужда и празнота. Внезапно осъзна, че ако ги изпълни, тя самата ще бъде завършена.