Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Вече си търся адвокат! — изкрещя насреща ми.
— Да бе, най-скъпия, когото можеш да наемеш с моите пари! — креснах й и аз.
— Еби си майката! — сви юмруци тя. — Ти си един шибан мошеник! Всичките ти пари са крадени! Дано пукнеш там, в затвора!
Графинята направи нова заплашителна крачка към мен, сякаш се канеше да замахне, но внезапно стори нещо, което цял живот ще го помня. С абсолютно спокойствие свали ръцете си, отпусна тяло, заголи дългата си гола шия и рече:
— Хайде, убий ме де! — Гласът й бе станал мек и кротък, на човек, който съвсем се е предал. — Усещам, че точно това желаещ, така че не чакай, ами го стори. — И изви шията си още по-назад. — Убий ме веднага. Обещавам ти да не се съпротивявам. Удуши ме, та и двамата да се отървем един от друг. После можеш и себе си да убиеш.
Направих крачка към нея, готов да извърша убийство, когато погледът ми мина над лявото й рамо и се прикова в окачената на стената рамка — дълга и тясна, може би трийсет сантиметра на един метър, съдържаща три големи снимки на децата ни. Най-отгоре беше срамежливо усмихнатата Чандлър в изящна жълта тениска с кръгла якичка с цвят на лютиче и жълта лента за коса. На снимката бе на около три и половина годинки и приличаше на една миниатюрна Графиня. Под нея беше Картър, тогава само на осемнадесет месеца, гол, само по снежнобял памперс. Ококорен, с поглед, прикован в сапунения мехур над главата му. Русите му косици блестяха сякаш са от полирано стъкло, а царствените му мигли бяха плътни като пеперудени криле. И пак — поразителна прилика с Графинята. Под него имаше обща снимка на двамата: Картър, седнал в скута на сестра си, ръцете й обвити около него, загледани един в друг с безпределна обич.
И моментално, като изпратен от Зевс гръм, ме тресна цялата ирония на положението ми. Не стига, че нямах сили да убия жената — майка на децата ми. Още по-лошо — поради простия факт, че именно тя е майката на децата ми, никога нямаше да успея да се отърва от нея. Тя щеше да е вечно в моя живот! Да ме тормози до самата ми смърт! Щях да я виждам на всеки рожден ден, на всяко тържество по случай края на учебната година, на всяка конфирмация и бар-мицва. Боже мили — щеше даже да ми се налага да танцувам с нея на сватбите на децата ми!
Щях да я виждам и болна, и здрава, в добри времена и лоши, за хубаво или лошо, докато ни раздели смъртта. Щях на практика да си остана вечно женен за нея, свързан от споделената силна обич към двете ни деца.
А тя стоеше пред мен и чакаше да я удуша.
— Никога няма да ти го простя — промълвих. — До последен дъх. — И бавно се запътих към вратата.
В мига, в който стигнах там, я чух да казва най-спокойно:
— И аз никога няма да ти го простя. До последен дъх. След което излязох от стаята.
Книга втора
Единадесета глава
Как се става Вълк
— Ами, безкрайно съжалявам — рече съчувствено Копелето, седнал на евтиното черно кресло. Приведе се напред и положи кокалестите си лакти върху заседателната маса. — Винаги е жалко, когато и децата са намесени.
— Така е — отвърнах натъжен. Точно така, рекох си! Нали това ти е целта, Копеле мръсно! Нали най-голям кеф ти прави да отмъкнеш от човека всичко натрупано през житейския му път! Кое друго би направило пълноценен един смотан живот като твоя? — Жалко е за всички ни, Джоел, но наистина ти благодаря за съчувствието.
Кимна ми в знак, че приема благодарността ми. Агента маниак обаче клатеше невярващо глава.
— Не знам — каза, — но все си мислех, че вие двамата няма да се разделите. Честно ти говоря.
— И аз така мислех — отвърнах мрачно. — Но комай прекалено много ни се събра. Тежат ни куп лоши спомени.
Току-що бе минало десет часа и аз пак пеех на улица „Съдебна“, макар и пред малко по-малка публика. Биеше на очи отсъствието на Вещицата, Мормона и снажния ми адвокат Магнум. Доколкото разбрах, Вещицата била заета в момента с друго разследване — явно се мъчи да съсипе живота и на някой друг нещастник; Мормона обаче бил зает по лични дела — сигурно още се въргаля в леглото с една от мормонските си жени в желанието си да зачене ново котило мормончета; Магнум от своя страна бе зает с безделие. Всъщност единствената причина да липсва тук, в отвратителното приземие на „Федерал Плаза“ 26, бе мнението му, че не би било зле да прекарам известно време „насаме“ с тъмничарите си. Но колкото и логично да звучаха думите му, все пак в тях се прокрадваше и някакъв подозрителен егоизъм, предвид факта, че само предната седмица му бях връчил чек за един милион долара. (За какво му е да идва, щом може да духне с парите?)