Въпросът и Възражението

Дейви развива дългото бяло руло върху тревата, без да го е грижа за утринната роса. На хартията са изписани думи, нарисувани са схеми и квадрати, под които пък са изписани още думи.

— Най-вече изчисления — прочита Дейви. — Твърде много ш… изчисления. Гледай само какво става.

Побутва чертежа към мене, чакайки съгласието ми.

Е, добре де…

Да, окей, аз…

Както и да е.

— Твърде много ш… изчисления — повтарям и усещам как се изпотявам.

Днес е денят след онзи, в който взривиха кулата, а ние сме си пак в манастира, пак трябва да караме групите диваци да работят. Моето бягство изглежда е напълно забравено, сякаш се е случило в някакъв друг живот, а сега е време да се мисли за нови работи, а не за миналото. Кметът и дума не обелва за Виола, а аз пак бачкам за Дейви, който пак е кисел.

Така че всичко си е както преди.

— Във война сме, трябва да се бием, а той ни кара да строим някакъв ш… дворец — смръщва се Дейви и се взира в чертежите.

Не е точно дворец, но Младши не е далеч от истината. Преди ставаше дума само за груби постройки, в които диваците да спят през зимата, но нарисуваното тук прилича на чисто нова сграда, която ще бъде обитавана от хора, сграда, която ще заема по-голямата част от терена на манастира.

Отгоре на листа дори е написано наименованието й.

Наименование, в което погледът ми се спъва, аз…

Дейви ме поглежда рязко, очите му се разширяват. Правя Шума си възможно най-Шумен.

— Да почваме — казвам и се изправям.

Но Дейви не ме изпуска от поглед.

— Виж какво пише тука, а, какво ще кажеш? — пита той и посочва куп написани думи. — Не е ли страхотно?

— Да — казвам. — Страхотно.

Очите му стават още по-широки от удоволствие.

— Това е списък на материалите, кретенче — гласът му направо тържествува. — Не можеш да четеш, нали?

— Млъквай — казвам и отвръщам поглед.

— Не можеш да четеш! — Дейви се усмихва под студеното слънце, а всички диваци ни гледат. — Що за идиот може да доживее до твоята възраст, без да…

— Млъквай, ти казвам!

Челюстта на Дейви увисва, когато се сеща за нещо друго.

Знам какво ще ми каже, още преди да го е казал.

— Книгата на майка ти — започва. — Тя е написала всичко вътре само за теб, а ти дори не можеш…

Е, кажете какво друго мога да направя, освен да го ударя право в мръсната муцуна?

Ставам все по-висок и едър, и в този бой Дейви пострадва доста, но по нищо не личи да му пука особено. Връщаме се на работа, а той продължава да се кикоти и да прави голямо шоу от това, че чете плановете пред мене.

— Бая са сложнички тия инструкции — казва, а кървавата му уста е разтегната в най-широката усмивка.