Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Защото нея вече я няма. Представлява само камара димящ метал, преломена е на една страна, паднала е, подобно на пиян мъж, препънал се и решил да си остане легнал и да се наспи.
(мъча се с всички сили да не мисля за това как тя ме питаше как се стига до кулата)
(как ми казваше, че ние трябва да се доберем първи до нея)
(о, Виола, нали не си…)
— Ако имат толкова експлозив, че да взривят нещо толкова голямо… — обажда се отдясно Дейви, докато оглежда пораженията. Не си довършва изречението, но всички си мислим същото, тази мисъл е в Шума на всички наоколо.
В Шума на всички, които имат Шум, искам да кажа, защото явно господин Хамър е извадил късмет.
— Ей, момче — подвиква ми той. — Ти стана ли мъж вече?
— Вие нямате ли си работа някъде другаде, сержант? — обажда се Кметът, без дори да го поглежда.
— Бързам, сър — отвръща господин Хамър, смигва ми зловещо, пришпорва коня и подвиква на хората си да го последват. Втурват се надолу по хълма възможно най-бързо, оставят ни с Айвън и войниците, а техният Шум е изпълнен е дълбоко съжаление за това, че са тръгнали към мястото на първата, подвеждащата експлозия.
Измамата е била доста прозрачна, като се замисли човек. Една малка бомба, която приковава вниманието на всички, отвлича охраната и тя освобождава мястото, на което искаш да поставиш втората, важната бомба.
Но защо им е трябвало на Възражението да взривяват манастира?
Защо нападнаха диваците?
Защо нападнаха мен?
— Редник Фароу — обръща се Кметът към Айвън.
— Ефрейтор Фароу всъщност… — отвръща той.
Кметът бавно обръща глава към него и Айвън млъква, когато осъзнава за какво става дума.
— Редник Фароу — повтаря Кметът. — Ще нарежете и приберете всичкия използваем метал от тук, а след това ще докладвате на командващия ви офицер, като му предадете целия си запас от лека…
Спира на средата на изречението. Чуваме Шума на Айвън ясно като бял ден. Кметът хвърля поглед наоколо. Всички войници, охранявали кулата, имат Шум. Всеки от тях вече е бил наказван веднъж и лекът му е бил отнет.
— Ще се предадете на командващия ви офицер, който ще ви наложи съответното наказание.
Айвън мълчи, но Шумът му изръмжава.
— Нещо не е ясно ли, редник? — пита Кметът, а гласът му е опасно звънък. Поглежда Айвън право в очите и задържа погледа му. — Ще се предадете на командващия ви офицер, който ще ви наложи съответното наказание — повтаря, но в гласа му има нещо ново, някакво странно трептене.
Обръщам поглед към Айвън. Очите му са станали мътни, разфокусирани, челюстта му се е отпуснала.
— Ще се предам на командващия офицер, който ще ми наложи съответното наказание — изрича той.
— Точно така — казва Кметът и погледът му се връща към руините.
Раменете на Айвън увисват, когато очите на Кмета го пускат от хватката си, мъжът примигва като току-що събуден, челото му се смръщва.
— Но, сър… — казва той на гърба на Кмета.
Кметът се извръща и видът му сочи колко е изненадан, че въобще отново го заговарят.
Но Айвън настоява:
— Ние идвахме да помогнем на вас, когато…
Очите на Кмета засвяткват.
— Когато Възражението са ви наблюдавали как правите точно онова, което те искат и са взривили моята радиокула.
— Но, сър…
Без дума повече Кметът измъква пистолета си от кобура и прострелва Айвън в крака.
Айвън пада с вой. Кметът поглежда към останалите войници.
— Още някой желае ли да изкаже мнението си, преди да се върнете на работа?
Другите войници от провалилата се охрана се преструват, че не обръщат внимание на писъците на Айвън и започват да разчистват руините, а Кметът бутва Морпет и се изправя точно срещу голямото синьо В, което гърми наоколо високо и ясно, като взривното си послание.
— Възражението — казва тихо, само на себе си. — Възражението.
— Нека ние се заемем с тях, тате — обажда се Дейви.
— Мм? — Кметът обръща бавно глава към нас, сякаш е забравил за присъствието ни.
— Можем да се бием — продължава Дейви. — Доказахме го вече. Вместо това ти ни караш да пазим някакви животни, които отдавна са победени.