Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Тя беше с тях. Независимо какви други мрежи плетеше, мадам Лакер-Сфорца беше тяхна съюзница. Само да можеше да говори с нея насаме… но вече нямаше представа къде или кога може да стане това. Какво можеше да направи?
Вдигна очи и погледна отвъд авеню „Гросмере“ — нима това беше? Да, това беше пътят, по който сякаш толкова отдавна бе тръгнал с графа към тайната градина и оранжерията. Жената. Можеше да я намери, можеше да претърси оранжерията за информация, можеше дори да устрои засада на самия граф. Какво имаше да губи? Нищо.
Опита се да си спомни точния път към градината. Тогава бе тъмно и улиците бяха покрити с гъста мъгла, а вниманието му бе насочено другаде — към мъжете, които вървяха след тях, и към разговора му с графа. На дневна светлина и пълни с хора улиците изглеждаха съвсем различно. И все пак можеше да го намери — завиваше тук, по следващата пресечка, през алеята — и после още веднъж на другия ъгъл. Озова се на широко кръстовище, вече си мислеше, че е объркал пътя, когато видя напред една тясна уличка. Възможно ли бе да е там? Изглеждаше различно, но му се стори, че вижда подобната на църковна ниша, където графът бе отключил вратата. Възможно ли бе това да е високата стена, която ограждаше градината? Имаше ли пазачи? Щеше ли да успее да насили ключалката? По самата уличка нямаше движение, но той знаеше, че всички тези въпроси трябва да намерят отговорите си само на метри от оживената улица.
Преди да пресече, се огледа за последно, за да се увери, че не го преследват.
И замръзна. Зад него, през стъклените врати на нещо, което приличаше на хотел, видя една млада жена да седи на плюшено канапе. Кестенявата й коса падаше на едри букли покрай лицето й, наведено сериозно над отворен дневник; записваше си нещо, заобиколена от книги и вестници. Единият й крак бе подгънат под нея на канапето, но другият — роклята й се бе вдигнала достатъчно, за да разкрие заобления й прасец — беше обут в зелена бота. Без изобщо да се замисля, доктор Свенсон отвори вратата и влезе.
4.
„Бонифас“
Леля Агата бе по-голяма сестра на бащата на госпожица Темпъл и бе живяла в града цял живот. Омъжена някога за човек, който починал млад и без пари, тя бе прекарала продължителното си вдовство, разчитайки на оскъдните средства от състоянието на стиснатия си брат. Косата й бе винаги скрита под шапка или някакъв шал, все едно ако я изложеше на въздуха, щеше да се разболее от нещо. Зъбите й бяха въздълги и придаваха на редките й усмивки към племенницата й нездрав хищнически вид.
Госпожица Темпъл прие, че е имало причина за притеснение, така че направи каквото можа, за да успокои страховете на възрастната жена, дори стигна дотам, че отговори на глас на деликатно напиращия въпрос, който очевидно висеше неизказан зад всеки евфемистичен въпрос на леля й — дали племенницата й е запазила добродетелта си? Увери леля си, че е съвсем непокътната и твърдо решена да остане такава. Но не се впусна в подробности за това къде е била и какво й се е случило.
Окървавените копринени долни дрехи и мръсното наметало бяха изгорени — преди това обаче прислужничките ги бяха показали на леля й. Самата госпожица Темпъл отказа всички предложения да я прегледа лекар, отказ, който леля Агата прие без възражения. Отначало това изненада госпожица Темпъл, но после тя осъзна, че леля й смята, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-малко вероятно е да избухне скандал.
От изгарянето над лявото й ухо щеше да й остане белег, но косата й, след като я измиха и накъдриха отново, го прикриваше много добре, с изключение на едно яркочервено петънце с размера на бебешко нокътче, лъснало от мехлем, на чистата кожа на скулата й. Колкото до синините по цялото й тяло и особено по шията й — моравите отпечатъци от пръстите на Спраг, налагаше се да ги изтърпи няколко дни, макар да бяха ужасни. Госпожица Темпъл строго си напомни, че все пак се бе измъкнала. А мъжете бяха мъртви. Беше твърдо решена да продължи разследването си, така че седна да направи списък на нещата, които щяха да й трябват, като първо обаче извади най-важното: донесения от някакъв далечен чичо револвер, и го сложи на бюрото пред себе си.
След половин час мислене и писане беше готова и повика двете прислужници.
— Мари, това е списък с неща, които искам от управата на хотела и от някои магазини в града. Ще поискаш от хотела номера едно, две и три, а после ще ги помолиш да те насочат кои са най-добрите магазини, от които можеш да изпълниш номера четири и пет. Ще ти дам пари, но искам точен отчет за всичко.