Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Мистър Лъфи!

Всички онемяха напълно и призованото лице отвърна всред настъпилата тишина:

— Сър?

— Бих искал да отправя няколко думи към вас, сър, ако благоволите да помолите господата да напълнят своите чаши.

Мистър Джингл нададе едно покровителствено: „Браво, браво“, което се поде от останалите присъствуващи. След като чашите бяха напълнени, помощник-председателят стана извънредно сериозен, а с това придоби много мъдър вид, и каза:

— Мистър Стейпл.

— Сър — подхвана дребният човек и стана, — към вас бих искал да отправя това, що имам да кажа, а не към нашия достоен председател, защото нашият достоен председател е в известен размер — мога да кажа до голяма стенен — предмет на това, що имам да кажа, или с други думи имам да…

— Изразя — подсказа мистър Джингл.

— Да, да изразя — продължи дребничкият човек, — благодаря на уважаемия ми приятел, ако той ми позволи да го нарека така (четири: „браво“, едно от които неминуемо от мистър Джингл), благодаря му за подсещането. Сър, аз съм от Дел, от Дингли Дел (одобрителни възгласи). Не мога да претендирам за честта, че съм една от съставните единици на населението на Мъгълтън, но искрено да ви призная, сър, аз не ламтя за тази чест, ще ви кажа също защо, сър — („браво!“); с готовност признавам на Мъгълтън всички онези отличия и почести, за които той справедливо може да претендира — те са твърде многобройни и твърде всеизвестни, за да трябва аз да ги посочвам и припомням. Но, сър, докато изтъкваме, че Мъгълтън е родил един Дъмкинс и един Подър, нека никога не забравяме, че Дингли Дел може да се гордее с един Лъфи и един Стръгълс. (Бурни одобрителни възгласи.) Моля да не считате, че желая да омаловажа заслугите на първите двама джентълмени. Сър, аз ги облажавам за огромното задоволство, що чувствуват по повод днешния ден (одобрителни възгласи). Всички тук присъствуващи господа са вероятно запознати с отговора, който едно лице — да употребя простонародния израз — „завряло се“ в една каца, дало на Александър Велики: „Ако не бях Диоген — рекъл този човек, — щях да бъда Александър.“ Много добре си представям тези господа да казват: „Ако не бях Дъмкинс, щях да бъда Лъфи; ако не бях Подър, щях да бъда Стръгълс“ (Всеобщ възторг). Ала, господа от Мъгълтън, единствено в крикета ли са бележити вашите съграждани? Не свързвате ли името на Дъмкинс с неустрашимост и решителност? А това на Подър със защита на правата за собственост? (Бурни ръкопляскания.) Във вашата борба за свобода, права и привилегии, не сте ли някога изпадали макар и за миг в отчаяние и колебание? И когато сте бивали тъй потиснати, не е ли разпалвало името на Дъмкинс във вашите гърди отново огъня, що е бил загаснал? И не е ли била достатъчна една дума на този човек, за да загори отново той тъй ярко, сякаш никога не е изпепелявал? (Бурни одобрителни възгласи). Господа, моля, нека като светъл ореол около обединените имена Дъмкинс и Подър прозвучи нашето възторжено „браво!“.