Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Успокойте се — рече мистър Тъпман, трогнат почти до сълзи от тази проява на съчувствие към неговите страдания. — Скъпа, скъпа госпожице, успокойте се.
— Това е неговият глас! — възкликна старата госпожица и симптомите на истеричен припадък номер три се проявиха незабавно с пълна сила.
— Не се вълнувайте, умолявам ви, скъпа госпожице — ласкаво рече мистър Тъпман. — Много леко съм ранен, уверявам ви.
— Значи, не сте умрели! — извика истеричната лелка. — О, кажете ми, че не сте умрели!
— Стига глупости, Рейчъл — прекъсна я мистър Уордл доста по-грубо, отколкото подхождаше на романтиката на тази сцена. — Защо, по дяволите, той трябва да ти казва, че не е умрял.
— Не, не, не съм умрял — отговори й мистър Тъпман. — И друга помощ освен вашата не ми е необходима. Позволете ми да се облегна на вашата ръка. — И добави шепнешком: — О, мис Рейчъл!
Развълнуваната жена се приближи и му подаде ръка. Те влязоха в салона за закуска. Мистър Трейси Тъпман нежно притисна устни о нейната ръка и се отпусна върху софата.
— Прилоша ли ви? — запита загрижено Рейчъл.
— Не, не — отвърна мистър Тъпман. — Няма нищо, ей сега ще се почувствувам по-добре. — Той склопи очи.
— Той спи — промълви лелката стара мома. (Зрителните му органи бяха склопени вече двадесет секунди.) — Скъпи, скъпи мистър Тъпман.
Мистър Тъпман подскочи.
— О, кажете тези думи още веднъж! — възторжено извика той.
Дамата се стресна.
— Не е възможно да сте ги чули — срамежливо промълви тя.
— О, да, чух ги! — настоя мистър Тъпман. — Повторете ги. Ако искате да ми мине, повторете ги.
— Шът! — предупреди го дамата. — Брат ми.
Мистър Трейси Тъпман зае предишната си поза. Мистър Уордл влезе в стаята, придружен от лекар.
Рамото биде прегледано, раната превързана, като се установи, че е съвсем повърхностна; духовете се уталожиха и всички захванаха да уталожват и глада си, а по лицата им отново се четеше предишното добро настроение. Единствено мистър Пикуик беше мълчалив и сдържан. Изразът му издаваше съмнение и подозрение. Вярата му в мистър Уинкл беше разклатена, ужасно много разклатена от ранните събития на деня.
— Играете ли крикет? — обърна се мистър Уордл към отличния старец.
При всеки друг случай мистър Уинкл щеше да отговори утвърдително, но сега чувствуваше неловкото си положение и скромно отвърна:
— Не.
— А вие, сър? — запита мистър Снодграс.
— Играех едно време — отвърна домакинът. — Сега вече съм се отказал. Членувам в тукашния клуб, но не играя.
— Мисля, че големият мач ще се играе днес — рече мистър Пикуик.
— Да — потвърди домакинът. — Вие, разбира се, искате да го гледате, нали?
— Аз, сър, с удоволствие гледам всякакъв вид спорт — отвърна мистър Пикуик, — стига това да е безопасно и безцелните усилия на неопитни люде да не застрашават живота на другите хора. — Мистър Пикуик млъкна и впери настойчиво очи в мистър Уинкл, който изтръпна под пронизващия поглед на своя вожд. След малко великият мъж отвърна очите си от него и добави: — Дали само имаме право да оставим нашия ранен другар на грижите на дамите?
— Не бихте могли да ме оставите в по-добри ръце — рече мистър Тъпман.
— Наистина не бихме могли — рече мистър Снодграс.
Беше следователно решено мистър Тъпман да остане в дома под надзора на жените, а останалите гости да се отправят към мястото, дето щеше да се състои онова състезание на ловкост и мъжество, пробудило целия Мъгълтън от неговата заспалост и разтресло Дингли Дел от спортна треска.
Тъй като вървяха все по сенчести места и усамотени пътеки — едно разстояние не по-дълго от две мили — и тъй като говореха все за прекрасната природа около тях, мистър Пикуик бе почти готов да съжалява, загдето толкова бяха бързали, когато отведнъж се озоваха на главната улица на градчето Мъгълтън.
Всеки, който има влечение към географията, знае много добре, че Мъгълтън е град с общинско самоуправление: има кмет, представители в парламента и почетни граждани; и всеки, който е хвърлял поглед на обръщенията на кмета към гражданите или на гражданите към кмета, или на тези на кмета и гражданите към общината, или на тези на кмета, на гражданите и на общината към парламента, знае оттам каквото би трябвало отдавна вече да знае, а именно: че Мъгълтън е старинен и верен на Короната град, съчетаващ усърдно съблюдаване на християнските норми със страстна привързаност към търговските привилегии; доказателство за гореказаното са не по-малко от хиляда четиристотин и двадесет петиции, представяни по разни поводи от кмета, общината и други граждани против продължението на негърското робство в чужбина, същият брой петиции против всякаква намеса в уедрената фабрична индустрия; шестдесет и осем в полза на продажбата на бенефиции в църквите и осемдесет и шест за забрана на търговията по улиците в неделя.