Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Мистър Пикуик застана на главната улица на този знаменит град и се загледа с любопитство и изострено внимание в заобикалящите го неща. Площадът пред него беше пазарище, в средата имаше голяма странноприемница с табела, изобразяваща едно явление много често срещано в изкуството, но съвсем рядко в природата, а именно: боядисан в синьо лъв, с три присвити лапи във въздуха, люлеещ се на върха на средния нокът на четвъртата си лапа. Виждаха се също: кантора за продажба на търг и дружество за застраховки против пожар, склад за зърнени храни, магазин за платове, сарачница, бакалница, пивоварна и обущарница — последната служеше също за продажба на шапки, бонета, облекло, памучни чадъри и полезни съвети. Имаше също една червена тухлена къща със застлан с плочки двор отпред, която всеки би могъл да познае, че е на местния адвокат; и освен това друга една червена тухлена къща с щори, с голяма месингова табела върху вратата, много четливо обявяваща, че къщата принадлежи на лекаря. Няколко момчета се бяха запътили към игрището за крикет; а на двама-трима продавачи застанали пред дюкяните си, изглежда, също се искаше да се отправят към въпросното място и сякаш наистина можеха да го сторят, без да пострада търговията им от това. Мистър Пикуик, поизостанал да направи тези наблюдения, които щеше да отрази в бележника си при по-подходящ момент, побърза да догони своите приятели, свърнали от главата улица, и пред него се откри гледка към бойното поле.
Вратичките бяха вече забити, опънати бяха и две мними палатки, под които участниците в двубоя можеха да се подкрепят и отпочинат. Мачът не беше още почнал. Неколцина динглиделовци и олмъгълтъновци важно-важно се забавляваха, като си подхвърляха небрежно топката едни на други; а неколцина други господа, надянали като тях фланелени сака, бели панталони и сламени шапки — облекло, в което много приличаха на любители зидари, — се суетяха около палатките и мистър Уордл поведе нашата дружина към една от тях.
Десетки „здравейте“ приветствуваха възрастния джентълмен при пристигането му; и всеобщо повдигане на сламени шапки и поклони на фланелени сака последва представянето на гостите му, като джентълмени от Лондон, горящи от желание да видят събитието на деня, което без съмнение щеше да им достави огромно удоволствие.
— Ще бъдете по-добре, мисля, под палатката, сър — каза един много пълен джентълмен, чието тяло и нозе приличаха на огромен топ фланела, повдигнат на две издути възглавници.
— Ще се чувствувате по-удобно там, сър — настоя друг пълен джентълмен, който досущ приличаше на топа фланела, споменат по-горе.
— Много сте любезни — рече мистър Пикуик.
— Насам, моля — подхвана първият говорител. — Тук се отбелязват точките, най-доброто място в цялото игрище — и състезателят задъхан ги поведе към палатката.
— Знаменита игра — чудесно упражнение — елегантен спорт — много — бяха думите, които поразиха слуха на мистър Пикуик, щом влезе под палатката; и първото нещо, що зърнаха очите му, беше приятелят им със зеления жакет от Рочестърския дилижанс, който за всеобщо удоволствие и поучение разпалено говореше пред избран кръг от елита на Ол-Мъгълтън. Дрехите му бяха в малко по-приличен вид и сега носеше ботуши; но нямаше грешка — това беше самият той.
Непознатият веднага позна приятелите си: той се спусна към мистър Пикуик, сграбчи го за ръката и го повлече с обичайната си стремителност, за да му намери място, говорейки през всичкото време, като че ли цялото мероприятие бе нарочно поставено под негово покровителство и ръководство.
— Насам, насам — знаменито забавление — много бира — грамадни бъчви; говеждо печено — цели волове — горчица също — с кола да я караш; славен ден — сядайте тук — чувствувайте се кат’ у дома си — радвам се, че ви виждам — много.
Мистър Пикуик седна, дето го бяха поканили, а и мистър Уинкл и мистър Снодграс изпълниха повелята на своя тайнствен приятел. Мистър Уордл в почуда наблюдаваше безмълвно.