Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
— Върви си! Иначе ще умреш!
Оскар се изправи и заотстъпва. Спъна се в торбата с бутилки и тя падна и издрънча. Притисна се до стената, а Ели допълзя до кървавото петно от ръката му.
Още една бутилка падна на пода. Оскар стоеше притиснат до стената и гледаше Ели, която изплези език и заоблизва мръсния цимент там, където бе капала кръвта му.
Бутилката издрънча за последно и се спря, Ели ближеше пода. Когато вдигна глава към него, на носа й имаше сиво петно от мръсния цимент.
— Върви си… моля те… върви си…
Лицето й пак се разкриви от призрачната сянка, но преди тя да успее да вземе надмощие, Ели се изправи и хукна през коридора, отвори вратата към входа си и изчезна.
Оскар остана, стиснал здраво наранената си ръка. Кръвта се процеждаше между пръстите му. Отвори я, погледна раната. Беше станала по-дълбока от предвиденото, но не изглеждаше опасна, така му се стори. Кръвта даже вече се съсирваше.
Погледна избледнялото петно на пода. После леко близна дланта си и плю.
Нощно осветление.
Утре сутринта ще му оперират устата и гърлото. Май се надяват нещо да им каже. Езикът му си беше на мястото, можеше да го движи по небцето. Вероятно ще може да говори отново, макар да нямаше устни. Само че не възнамеряваше.
Някаква жена, не знаеше дали полицай или сестра, седеше в ъгъла на няколко метра от него и четеше книга, пазеше го.
Дали полагат такива усилия винаги когато някой реши да се самоубие?
Ясно, че е особено ценен за тях, че очакват много от него. Сигурно изравят сега стари случаи, престъпления, чийто извършител можеше да е той. Този следобед дойде пореден полицай и му взе пръстови отпечатъци. Не оказа съпротива. Нямаше значение.
Може би отпечатъците щяха да го свържат с двете убийства във Векшо и Норшопинг. Направи опит да си припомни как беше станало, дали не бе оставил отпечатъци или други следи. Вероятно да.
Безпокоеше го единствено това, че тези хора можеше да стигнат някак и до Ели.
Хора…
Пускаха бележки в пощенската му кутия, заплашваха го.
Някой от пощата, който живееше в същия район, бе подшушнал на останалите съседи какъв вид пратки, какви филми получаваше.
След някой и друг месец го уволниха от училището. Нямаше начин такъв да работи с деца. Напусна без разправии, макар че вероятно можеше да оспори решението чрез профсъюза. Нали не беше правил нищо в училището, не беше чак толкова глупав.
След това кампанията срещу него набра сила и една нощ някой хвърли запалителна смес през прозореца на хола му. Той изхвърча на двора само по долни гащи, стоеше и гледаше как животът му се изпепелява.
Разследването се проточи във времето, затова и не получи никакви пари от застрахователната компания. Със скромните спестявания си купи билет за влака и нае стая във Векшо. Там започна да се самоунищожава.
Пропи се, изпадна дотам, че се наливаше с каквото докопа. Лосион против акне, денатуриран спирт. Крадеше нужното за направа на домашно вино и го изпиваше, преди да е готово.
Стараеше се да не се задържа вкъщи, някак си му се искаше „хората“ да го виждат как умира ден след ден.
Пиян губеше задръжки, пускаше ръка на млади момчета, биеха го, прибираха го в полицията. Държаха го по три дни в ареста, където си изповръщаше червата. Пускаха го. Продължаваше да пие.
Една вечер седеше на някаква пейка до игрище в парка с бутилка недоферментирало вино в найлонова торбичка. Тогава се появи Ели и седна до него. Хокан беше толкова пиян, че едва ли не мигновено сложи ръка на бедрото й. Ели не я отмести, хвана главата му с две ръце, извъртя я към себе си и му каза:
— Ти идваш с мен.
Хокан изломоти нещо за финансовото си положение, не можеше да си позволи такава красота в момента, но в по-добри времена…
Ели избута ръката му от бедрото си, наведе се да вземе бутилката му, изля я и обясни:
— Не ме разбираш. Слушай! Спираш да пиеш. Идваш с мен. Ще ми помагаш. Нуждая се от теб. Аз също ще ти помогна.
Подаде му ръка, Хокан я хвана и си тръгнаха.
Той спря да пие и пристъпи към изпълнение на задълженията си.
Ели му даде пари да си купи дрехи и да наеме друг апартамент. Той изпълни всичко, без да се замисля дали тя е „лоша“, „добра“ или нещо друго. Беше красива, а и му върна достойнството. В редки мигове го даряваше и с… милувка.