Покани ме да вляза

— То си е твое мнение.

Все пак ги смъкна от ушите си, пъхна ги в джоба на палтото си и каза:

— Ти ще бъдеш, Лари. Нали ти си видял.

Лари въздъхна и позвъни. Отвътре се чу гневен вой и меко тупване, сякаш нещо падна на пода. Лари се покашля. Това не му харесваше. Чувстваше се като ченге с цялата тайфа зад гърба си, липсваха им само извадените пистолети. Откъм коридора се чуха провлачени стъпки, после глас:

— Какво стана, малката ми?

Вратата се отвори. Воня на котешка урина блъсна Лари в лицето като вълна и той се задави. На прага стоеше Йоста с износена риза, жилетка и папийонка. В едната му ръка се беше свила котка на оранжеви и бели райета.

— Да?

— Привет, Йоста, как си?

Очите на Йоста блуждаеха по групата на стълбищната площадка. Беше доста пиян.

— Добре.

— Така, значи, дошли сме тук, за да… знаеш ли какво се е случило?

— Не.

— Ами че намерили са Йоке. Днес.

— Така ли. Аха. Да.

— И в такъв случай трябва… да…

Лари извърна глава, търсеше подкрепа от делегацията си. Получи единствено насърчителен жест от Морган. Лари не понасяше да стои така отвън — като някакъв представител на властите, и да излага ултиматуми. Имаше само един начин, както и да се приемеше. Попита:

— Може ли да влезем?

Очакваше някакъв вид съпротива, на Йоста едва ли му се случваше редовно петима души да се появят просто така на вратата му. Той обаче кимна и отстъпи няколко крачки навътре в коридора, за да им направи път.

Лари се поколеба за миг: вонята откъм апартамента беше непоносима, тежеше във въздуха като лепкав облак. Докато той се канеше, Лаке успя да влезе, последва го и Виргиния. Лаке погали зад ухото котката в ръцете на Йоста.

— Сладко коте. Как се казва?

— Тя. Тисба.

— Хубаво име. Имаш ли си и Пирам?

— Не.

Вмъкнаха се през вратата един по един, стараеха се да дишат през устата.

След няколко минути всички се бяха отказали от опитите да избегнат вонята, примириха се и привикнаха. Котките бяха избутани от дивана и фотьойла, донесоха столове от кухнята, извадиха водка, тоник грейпфрут и чаши и след кратък разговор на тема котки и времето Йоста каза:

— Значи са открили Йоке.

Лари гаврътна питието си. Всичко изглеждаше по-просто с топлината на алкохола в стомаха. Наля си нова чаша и отвърна:

— Да. Долу до болницата. Замръзнал в леда.

— В леда?

— Да. Днес там беше пълен цирк. Отидох да видя Херберт, не знам дали го познаваш, та… излизам от болницата и гледам — навсякъде ченгета, линейка, а след малко дойде и пожарната…

— Пожар ли стана?

— Не, но понеже трябваше да разбият леда около него. Е, тогава още не знаех, че е той, ама после, като го домъкнаха на брега, разпознах дрехите, защото лицето… нали беше заледено всичко, та не можеше да… но дрехите…