Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Книгата изшумоля, когато пазачката обърна нова страница. Вероятно някое евтино романче. В Платоновата „Държава“ стражарите са най-образовани. Само че това е Швеция през 1981-ва, тук по-скоро се чете Ян Гиу.
Мъртвецът във водата, човекът, когото беше удавил. Неправилно, разбира се. Трябваше да послуша Ели и да го зарови. Но трупът му не можеше да отведе следата до нея. Ще сметнат за нещо странно отпечатъка на шията му, но най-вероятно ще решат, че кръвта е изтекла във водата. Дрехите му бяха…
Пуловерът!
Пуловерът на Ели, който Хокан бе намерил върху тялото, когато отиде да го премахне. Трябваше да го прибере вкъщи, да го изгори, каквото и да е.
А го беше заврял под якето му.
Как ли ще го изтълкуват? Детски пуловер, оцапан с кръв. Дали някой е виждал Ели с него? Някой, който би могъл да го разпознае? Ако евентуално излезе снимка във вестника? Някой, когото е срещала, някой…
Оскар. Момчето от блока.
Хокан се размърда неспокойно в леглото. Пазачката остави книгата си и го погледна.
— Без глупости.
Ели пресече улица Бьорнсон и влезе в двора между девететажните блокове, два гиганта над сгушените триетажни блокчета наоколо. Навън нямаше жива душа, но прозорците на гимнастическия салон светеха; тя се приплъзна по аварийната стълба и надникна вътре.
От малък касетофон гърмеше музика. Жени на средна възраст топуркаха в такт с нея, та чак подът се тресеше. Ели се настани на металната стълба, подпря брадичка на коленете си и се загледа.
Много от жените бяха с наднормено тегло, а масивните им бюстове се друсаха под блузите като весели топки за боулинг. Жените подскачаха и тропаха, вдигаха колене и телесата им се тресяха в изпънатите анцузи. Обикаляха в кръг, пляскаха с ръце, пак подскачаха. А музиката не спираше. Топла кръв, изпълнена с кислород, захранваше жадните мускули.
Само че жените бяха прекалено много.
Ели скочи от аварийната стълба, приземи се меко върху замръзналата земя, заобиколи гимнастическия салон и спря пред закрития басейн.
Големите матирани стъкла хвърляха светли четириъгълници светлина на снега. Над всеки от големите прозорци имаше по един нисък и продълговат от обикновено стъкло. Ели подскочи и увисна на стряхата, надникна вътре. Басейнът беше празен. Водната повърхност блестеше на неоновата светлина. По нея се носеха няколко топки.
Плуване. Плискане. Игри.
Ели се олюля напред-назад, тъмно махало. Погледна топките, представи си ги как политат във въздуха, подхвърлят ги, смях, викове и пръски вода. Пусна се от покрива, падна и нарочно се приземи толкова тежко, че да я заболи, продължи през двора на училището към алеята в парка и спря под високо дърво до пътя. Тъмно. Никакви хора. Вдигна очи към короната на дървото на пет-шест метра над гладкия ствол. Изрита си обувките. Представи си новите си ръце, новите си крака.
Болката едва се усещаше, леко изтръпване, електрически ток през пръстите на ръцете и краката, когато се изтъниха и преобразуваха. Фалангите на пръстите й се издължиха с пукот, прокъсаха меката кожа и на върховете се образуваха дълги извити нокти. Същото стана и с пръстите на краката.
Ели подскочи на няколко метра височина и заби нокти в ствола, покатери се на дебел клон, надвиснал над пътеката. Обхвана го с ноктестите си крака и застина неподвижно.
Остра болка прободе корените на зъбите й, когато си представи как се изострят. Те се източиха, невидима пила ги изостри. Ели прехапа внимателно долната си устна, кожата почти се надупчи от извитите на полумесеци игли.
Оставаше й само да чака.
Наближаваше десет часът и температурата в стаята беше почти непоносима. Вече бяха изпили две бутилки, отвориха нова и всички бяха единодушни, че Йоста е адски свестен тип и добрината му не бива да остане невъзнаградена.
Единствена Виргиния внимаваше с алкохола, понеже щеше да става за работа рано сутринта. Изглежда, никой освен нея вече не усещаше вонята в стаята. Предишната задушна миризма на котешка урина и спарено сега се смесваше с цигарен дим, алкохолни изпарения и потта на шест тела.
Лаке и Йоста все още седяха от двете й страни на дивана, но и двамата пияни. Йоста милваше котка в скута си, разногледа котка, заради която Морган избухна в такъв неудържим смях, че си удари главата в масата и гаврътна едно питие чисто, за да потуши болката.