Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Да, отново съм цял.
Техния ход.
Шестимата винаги бяха знаели, че този ден е само въпрос на време. Бяха го обсъждали, бяха кроили планове, бяха го очаквали със страх. Но сега бяха останали само двама. Двама срещу всички Нокти на Въслата.
— Къде е той?
Ферул кимна към входа на лазарета.
— Отнесоха го за специално лечение. Опитах се да ги спра, но…
Той сви рамене.
— Раната?
— Много лоша. Най-лошата досега.
Ферул открехна жилетката си и откри дръжките на два ножа. Трябва да го спасим.
— Как се чувстваш? — попита той. — Накарах ги да те излекуват. Вдигнах олелия до небесата.
Той се засмя. Ще успееш ли?
Темпър му даде знак: С теб съм.
— Чувствам се като новородено котенце. Помогни ми да се изправя. Трябва да проверим как е.
Беше преувеличил съвсем малко. Сърджън така го бе накълцал, че приличаше на ходещ труп. Магьосническото лечителство и сплитането на кости бяха невероятни неща, но те травмираха тялото почти толкова, колкото самите рани: Темпър се чувстваше така, сякаш го бяха измъчвали със седмици. С мъка преглътна киселото повръщано, надигнало се в гърлото му. По цялото му тяло изби пот, кожата на лицето му лъсна от влага. Но беше жив, а бе положил клетва да умре за Дасем. Ако Ноктите бяха извършили това покушение срещу Меча, то те бяха направили една огромна грешка — не ги бяха избили веднага. Темпър разсъди, че ръцете на Въслата сигурно са били вързани — твърде много хора ги бяха видели да се спасяват от клането.
Ферул изсумтя:
— Не ми припадай.
След което пъхна нож в ръката му, докато му помагаше да се изправи. Темпър се облегна на рамото на Ферул, както за ефект, така и защото коленете му трепереха толкова силно, че едва се държеше на краката си.
Ноктите се приближиха до входа и се спогледаха. И двамата бяха мъже, облечени в леки бойни доспехи, а не в размъкнатите черни пелерини, които Ноктите носеха, когато искаха да бъдат видени. Неофициалната им униформа се състоеше от платове, боядисани в тъмни цветове, високи кожени ботуши, панталони, свободни жакети, жилетки и ръкавици. Дългите им коси висяха събрани на гърба. Темпър знаеше, че бяха въоръжени с цял арсенал, но скрит по джобовете и гънките на дрехите. Малкият, почти незабележим сребърен знак на тайната организация бе пришит от лявата страна на гърдите им.
Темпър прекоси палатката увиснал на рамото на Ферул, преувеличавайки слабостта си, въпреки че едва ли заблуждаваше някого. Желязната твърдост на Ферул му вдъхваше увереност. Радваше се, че щяха да бъдат заедно при това, което им предстоеше да направят. Бяха дали името Ферул16 на косматия, мускулест равнинец, защото предпочиташе да се сражава от близо. След всяка битка кръвта се стичаше от него на реки.
Ноктите се приближиха един към друг.
— Оставате тук. За възстановяване. Заповеди на Регента.
Ферул се навъси.
— Тръгваме си, момчета. Направете ни път.
— Имаме заповеди, войнико. Не оспорвай властта й.
Темпър почувства как Ферул се стяга под ръката му, готов за действие.
— Направете ни път — предупреди той с равен глас, — или ще минем през вас така, както минахме през Свещената Гвардия.
Ноктите си размениха бързи погледи. Този, който бе проговорил, присви ръката си.
— Заклинание — изръмжа Ферул и извади ръката си иззад гърба на Темпър, в която стискаше нож. Темпър се хвърли напред и настрани. Нещо сряза ръката му и превръзката се разкъса. Той се претърколи и се приземи там, където допреди миг стояха Ноктите. Въпреки че главата му се въртеше, той се протегна навреме, за да грабне глезена на единия Нокът, точно преди той да извика Лабиринта си. Мъжът се олюля, падна и загуби контрол над силите, които се бе опитвал да призове. Скован от пронизваща болка, изтощен до смърт и изкаран от нерви, Темпър намушка мъжа в чатала и се хвърли към гърлото му за смъртоносен довършващ удар. Но Нокътят успя да се изплъзне и острието цепна брадичката му.
Незнайно как, Нокътят се изправи на крака. Темпър се забави, защото откри, че цялата дясна половина на снагата му бе покрита с прясна кръв и нещо дълго и остро стърчеше от ръката му. Как в името на Гуглата тази кама се бе озовала там?
В ръката на Нокътя се появи нож. Темпър се хвърли към краката му, но бе твърде бавен. Нокътят изви назад китката си, за да хвърли ножа, но в този миг Ферул се заби в него. Двамата паднаха на земята и започнаха да се търкалят във вихър от крайници. Замахваха, ритаха, удряха. Но въпреки че бяха разменени повече удари, отколкото Темпър можеше да преброи, всичко свърши за няколко секунди.
16
Feral — див, неопитомен (англ.). — Б.пр.