Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Джейк вървеше към носа, когато предната част на кораба се гмурна надолу и палубата под краката им силно се наклони. Той се плъзна към парапета и се вкопчи в него. Приятелите му се удариха в перилата от двете му страни.

Бученето на корабната пещ заглъхна и „Дъхът на Шу“ полетя надолу с наклонен напред нос. Джейк отново впери поглед в земята, която сякаш полетя срещу него. Вятърът рошеше косата му и пищеше в ушите му. Пясъчната пустиня под тях отстъпи място на гората от гигантски кристали.

— Изравнете! Сега! — изкрещя Хор.

Дървеният корпус изстена, въжетата се изопнаха като струни на пиано и носът на кораба започна да се повдига.

Но бавно, прекалено бавно.

Земята летеше срещу им.

Пиндор замърмори под нос. Думите му прозвучаха едновременно като молитва и проклятие. Марика прегърна силно Джейк.

Най-сетне корабът се изравни и увисна едва на няколко метра над кристалната гора. Екипажът се стече на кърмата и започна да хвърля бъчва след бъчва от огнените плодове. Те падаха зад кораба и дърветата под тях започнаха да избухват в пламъци. Не след дълго гората от пламъци изпълни целия хоризонт и се превърна в огнена стена.

Горещината облъхна кораба като дъха на дракон.

Джейк успя да види как царската ладия обръща рязко назад, прогонена от пламтящите кристални дървета. Ордата харпии се рееше високо над дима и топлината и не смееше да се спусне по-надолу.

— Получи се! — извика Пиндор.

Нефертити злорадстваше:

— Доста време ще им отнеме да заобиколят Огнените гори. Дотогава ще стигнем Великия вятър много преди тях.

Джейк не споделяше нейната увереност. Вдигна далекогледа и го насочи към пламъците. Ръката му не трепваше, докато проследяваше с поглед оттеглящата се ладия. Между катапултите тичаха черни фигури, сетне ладията се завъртя с нос към гората.

О-хо!

— Обстрелват ни! — извика Джейк, без да отлепя око от далекогледа.

— Разстоянието е прекалено голямо — каза Пиндор. Звучеше изненадан от отчаянието в гласа на Джейк. — Никога няма да ни уцелят.

Врагът обаче бе на друго мнение. Задействаха катапулта, който запрати огромна канара към техния кораб. Сетне дойде ред на втория катапулт, на третия.

Джейк свали далекогледа и устреми взор към пламъците. Първата канара прониза огнената стена и прелетя високо, много високо над тях. Пиндор беше прав. Приличаше на прощален изстрел. Канарата мина над главите им и се разби в гората пред тях.

При удара обаче избухнаха огромни пламъци, които извиха огнени спирали към небето.

Екипажът нададе викове на изненада.

Джейк знаеше, че Кре не би стрелял току-така подире им. Преследвачите им не се нуждаеха от кой знае каква точност. Особено след като „Дъхът на Шу“ летеше над огромно буре с барут.

Вторият и третият изстрел също поразиха гората пред тях, вдигнаха нови пламъци във въздуха и подпалиха съседните дървета. В резултат на тази верижна реакция огнената буря обхвана нови и нови площи.