Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Дворецът Уестминстър, Лондон
Пролетта на 1450 г.
Ричард се оказва прав. Никой не може да прости загубата. Парламентът се нахвърля върху Уилям дьо ла Поул, и новопридобитите му титли и почести не могат да го спасят от гнева на англичаните, докато мъжете, които са обработвали земи в Нормандия и войниците, които са се сражавали там, се прибират победени и бездомни, и се оплакват горчиво, безкрайно горчиво, на всеки пазар и кръстопът, че са били предадени от командирите си, които е трябвало да ги подкрепят, да подкрепят войската, носила оръжие повече от сто години.
Докато минавам по улиците, лондонските търговци ми подвикват: „Какво би си помислил лорд Джон за това, а? Какво щеше да каже вашият съпруг?“, а аз не мога да направя нищо друго, освен да клатя глава. Съчувствам им — за какво са се борили, за какво са умирали, ако земите, които са спечелили, трябва да бъдат предадени обратно като част от договор, заради прищевките на един крал, който никога не се е сражавал за тях, както са се сражавали те?
Хората стоварват цялата вина върху Уилям дьо ла Поул, тъй като е държавна измяна да се говори против краля. Призован е пред парламента, където го обвиняват в държавна измяна, грабителство и убийство. Казват, че се готвел да завземе престола и да постави на него малкия си син Джон заедно с повереницата си Маргарет Боуфорт, като крал и кралица, предявявайки претенции за короната от тяхно име.
— Какво ще стане? — питам кралицата, която крачи напред-назад из покоите си, а дългият шлейф на роклята ѝ се мята като опашка на разгневена котка.
— Няма да позволя да се изправи пред обвинителите си. Няма да допусна да го унижават с подобни обвинения. Негова светлост кралят го спаси. Заяви, че той, кралят, ще бъде единствен съдник на своя приятел Уилям.
Поколебавам се. В края на краищата, това не е моята родина, но наистина не мисля, че кралят може да се намесва просто така, по този начин.
— Ваша светлост, мисля, че това е редно. Един благородник трябва да бъде съден от равни нему. Случаят трябва да бъде обсъден в Камарата на лордовете. Кралят не може да се намесва.
— Аз пък казвам, че никой добър мой приятел няма да бъде публично разпитван по такъв начин. Това е оскърбление към него, оскърбление спрямо мен. Настоях да защитим приятелите си, и кралят е съгласен с мен. Уилям няма да се яви пред парламента. Ще дойде в покоите ми тази вечер, тайно.
— Ваша светлост, англичаните не постъпват така. Не е редно да се срещате с никой мъж насаме, а със сигурност не и тайно.
— Вие ще присъствате — казва тя. — Така че няма да могат да злословят за срещата ни. Макар че, Бог ми е свидетел, вече говорят достатъчно ужасни неща. Но трябва да се срещнем тайно. Онези хора в Парламента са полудели, защото му завиждат, и сега искат смъртта му. Не мога да управлявам това кралство без Уилям дьо ла Поул. Трябва да се видя с него и да решим какво трябва да правим.
— Кралят…
— Кралят не може да управлява без него. Кралят не може сам да избере курс на действие и да се придържа към него. Знаете какъв е кралят. Имам нужда Уилям дьо ла Поул да бъде до краля; той не губи увереност, ако Уилям го насочва. Уилям трябва да бъде до нас. Трябва да разполагаме със съветите му.
В полунощ кралицата ми нарежда да пусна Уилям дьо ла Поул да влезе през малката врата, която свързва двата кралски апартамента. Херцогът минава с едри крачки през прага, навеждайки глава под каменния свод на вратата, а после, за мое удивление, кралят пристъпва тихо зад него, като негов паж.
— Ваша светлост — прошепвам и се снишавам в реверанс.
Той дори не ме вижда: разтреперан е от тревога.
— Подложен съм на натиск! На тормоз! — казва веднага на Маргарет. — Осмеляват се да ме обиждат. Искат да ми наложат волята си! Уилям, кажи ѝ!
Тя поглежда веднага Дьо ла Поул, сякаш само той може да обясни.
— Лордовете отказват да приемат, че кралят може да ме разпитва насаме, както искахте — обяснява той. — Настояват да бъда съден за държавна измяна от хора, равни на мен. Отричат правото на краля да съди сам. Обвинен съм, че съм продал нашите интереси във Франция. Разбира се, аз винаги съм правил единствено това, което сте ми нареждали. А мирният договор изискваше връщането на Мен и Анжу. Това е удар срещу вас, ваша светлост, срещу вас и срещу мен, и срещу авторитета на краля.
— Никога няма да бъдете изправен на съд — обещава му тя. — Кълна се в това. Те ще оттеглят обвиненията.