Повелителка на реките

Кралят и кралицата ликуват като деца, надхитрили строга гувернантка. Изобщо не си лягат тази нощ, а стоят будни край огнището в покоите ѝ, като си шепнат и се кикотят, празнувайки победата си над парламента на собствената си страна, хвалейки се, че са защитили човек, разобличен като предател. На разсъмване кралят отива на литургия и нарежда на свещеника да прочете благодарствена молитва за преодоляна опасност. Докато той възхвалява на колене милостта на Иисус и ликува заради собствената си хитрост, Лондон се събужда със зашеметяващата новина, че човекът, когото народът обвинява за загубата на Франция и за брака на краля с една френска принцеса без зестра, за това, че се е облагодетелствал от кралската хазна, за унищожението на мира в Англия, е получил свободата си от краля и заминава, отплавайки безгрижно, на кратко изгнание, със злато в джоба, с накитите на кралицата в шапката си, и ще се върне веднага щом се увери, че със сигурност ще запази главата на раменете си.

Кралицата не може да скрие възторга си, нито пък презрението си към онези, които твърдят, че постъпката ѝ е напълно погрешна. Тя не обръща внимание на никакви предупреждения — нито от съпруга ми, нито от другите мъже на служба при краля, които казват какво говорят хората: че кралят е забравил дълга си към собствените си лордове и представителите на Камарата на общините, че приятелят на един предател и сам е такъв — а какво може да се направи с един крал-изменник? Тя упорито си остава все така възторжена, приятно развълнувана от това, че се противопоставят на парламента, и нищо, което казвам, не може да я предупреди да внимава, нито може да ѝ попречи да изтъква триумфа си пред хората, които в крайна сметка призовават само за добро управление на една страна, която се прехвърля като играчка в ръцете на разглезени деца.

Мисля, че нищо няма да бъде в състояние да попари лекомислено високия им дух. Пристигат вести, че Уилям дьо ла Поул бил принуден да побегне от Лондон, подгонен от тълпата, че се укривал толкова дълго, колкото му позволила смелостта, в собствената си къща в провинцията, а после, най-сетне, че е отплавал. Из цялата страна има бунтове срещу хора, които са обвинени, че са давали на краля лоши съвети, обвинени, че са съучастници на Уилям дьо ла Поул. После, няколко дни по-късно, една от придворните дами на кралицата дотичва да ме намери, и казва, че трябва да отида веднага! веднага! при кралицата, която била тежко болна. Дори не спирам, за да намеря Ричард: изтичвам в кралските апартаменти, като профучавам покрай стражите на вратата, пъдя пажовете, изпречили се на пътя ми, намирам покоите в безпорядък, а кралицата не се вижда никъде.