![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Такива снимки можеха да се видят из целия Арканзас, макар че баща и син обикновено позираха с убит елен, бухалка за бейзбол или футболна топка. Тук трофеят беше бамбуков меч шинай, но идеята бе същата: бащата предава уменията си на сина си, момчето, макар и привидно незаинтересовано, жадно попива новите знания.
— Суогър! Мечът, веднага. Веднага!
Дошу е като сержант в учебен център. Само крещи, натяква, изисква. Толкова е трудно, защото няма напредък, както го разбираме на Запад; няма го чувството, че тръгваш от едно място и отиваш на друго. Границите се размиват. По някое време (дори началото не е ясно) той премина към ката, серия от движения с меча, един вид нападателен ритъм, при който мечът излиза от ножницата, описва дъга около раменете, спира за миг в някаква идеална позиция и започва да сече, да сече в хармония, не просто израз на груба сила. Струваше му се, че има нещо общо с вълновата динамика, някакво чувство, че впряга вълна от енергия, която започва от едното бедро, преминава през цялото му тяло до срещуположното рамо, потича надолу към юмруците, които замахват в противоположна посока, за да нанесат удар с меча с удивителна, неподчиняваща се на волята скорост. Дошу замахваше вяло към него със своя боккен и Боб парираше, чувстваше как оръжието на противника се плъзга по собствения му дървен меч, как се отмества встрани и открива пътя на острието му към вътрешностите на врага, после се завърта и изпълнява друга ката.
— Атака и изчакване в едно — казваше Дошу. — Миги йокогири.
И Боб изпълняваше страничния удар.
— Чрез лъжата се достига истината. Хидари кесагири.
Боб се опитваше да постигне истината чрез левия диагонален удар. Дошу поясняваше:
— Удряй в тревата и уплаши змията. Цуки.
Боб пробождаше, опитвайки се да гони змии. Накрая, за най-голяма яснота:
— Използвай мисълта, за да достигнеш немисълта; използвай привързаност, за да си непривързан.
Пробва с по-голяма скорост. Суогър използва природната си дарба: бързи, здрави ръце.
Изпълни изваждане от ножницата и хоризонтален удар с максимална скорост — нутисуке — сякаш искаше да размаже носа си в невидима стена.
— Не! Не! Лоша скорост. Лоша. Скорост — боклук, Суогър. Няма скорост. Няма скорост!
Това не беше единственият път, когато безличният дребосък се ядосваше, но нещо в скоростта силно го нервира:
— Скорост — лоша. Скорост — боклук.
Не спираше да го повтаря.
„Не мисли за скоростта — смъмри се Боб. — Ако мислиш за нея, нищо няма да стане. Не, не, не. Бавно, сигурно, плавно. Скоростта идва с плавното изпълнение. Бързането не е бързо. Бързането е бавно. Гладкото е бързо. Движи се плавно.“
— Луната в студен поток като огледало.
Това беше най-странното изказване на Дошу и той често го повтаряше. Мъглява, дори привлекателна сентенция, някаква неясна азиатска мъдрост, взета от някой филм. Звучеше твърде „мистично“.
Боб си спомни Йода от „Междузвездни войни“: „Няма опитване. Има само правене.“ Нещо в този дух. Може би Боб беше един застаряващ, изкуфял Люк Скайуокър на някоя странна планета далеч от дома, опитващ се да вникне в поезията на този дребен магьосник, която можеше да бъде разбрана само ако повярваш в нея, но той не можеше да я приеме в сърцето си, защото беше американски морски пехотинец и вярваше само в изпълняването на заповеди, в подчинението на традиции, в борбата до последна капка кръв.
Осъзнаваше обаче, че това е някаква форма на дзен, на бушидо или на каквато друга философия изповядваше този дребосък. Не беше действие, а вяра. Трябваше да й се отдадеш и да й се довериш. Трябваше да подчиниш Аз-а си на нея, защото колкото повече от Аз-а запазиш, толкова по-слаба е вярата и по-уязвим си ти.