Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Божичко! — извика момиченцето. — Гледай! Тя пак стана синя; това значи, че е намерил и третия скъпоценен камък.

Стреснат от надпреварата, мъжът се огледа внимателно и гласът му стана напрегнат от вълнение.

— Виждаш ли това, което виждам аз? — попита я той. — Насам по улицата… се задава самият Магьосник, разбира се — маскиран; прави се на Момби от „Страната на Оз“.

— Виждам.

Двамата се загледаха. Едно дребно момче, изключително дребно, което обаче вървеше с много широки крачки, се приближи до вратата на къщата и почука; никой не излезе, но то като че ли и не очакваше да излезе някой, така че не бе особено разочаровано. Извади парче тебешир от джоба си и започна да драска с него точно под звънеца.

— Прави магически знаци — прошепна мъжът. — Иска да е сигурен, че Принцесата няма да излезе през тази врата. Сигурно е разбрал, че Принцът е освободил Краля и Кралицата и съвсем скоро ще дойде.

Момчето постоя малко, после отиде под един от прозорците и извика нещо неразбрано. След малко някаква жена отвори прозореца и му отвърна нещо, което свежият вятър отнесе.

— Каза, че държи Принцесата заключена — обясни мъжът.

— Виж Магьосника — каза момиченцето. — Рисува магически знаци и под прозореца. И по тротоара. Защо?

— Разбира се, защото не иска тя да излезе. Затова и танцува. То също е магия — това е магически танц.

Магьосникът си тръгна с широки крачки. Двама мъже прекосиха улицата пред тях и се изгубиха от погледите им.

— Кои са тези, татко?

— Това са двама от войниците на Краля. Сигурно армията се събира на пазара, за да обгради къщата. Знаеш ли какво значи „да обгради“?

— Да. А онези мъже също ли са войници?

— И те. Освен това ми се струва, че старият човек зад тях е самият Крал. Той върви приведен, за да не го разпознаят хората на Магьосника.

— А коя беше жената?

— Тя е Вещица, приятелка на Магьосника.

Капакът се затвори с трясък и бавно се отвори отново.

— Това са добрите и лошите феи — поясни мъжът. — Те са невидими, но лошите феи искат да затворят капака, за да не може никой да надзърне вътре, а добрите искат да го отворят.

— Добрите феи сега побеждават.

— Да. — Той погледна момиченцето. — Ти си моята добра фея.

— Да. Татко, виж! Кой е този мъж?

— Той също е от армията на Краля. — Помощникът на мистър Милър, бижутера, мина край тях, някак си без да прави впечатление на военен. — Чуваш ли свирката? Това значи, че се събират. Слушай — това е барабанът.

— Ето я Кралицата, татко. Виж там. Това Кралицата ли е?

— Не, това е едно момиче, което се нарича мис Телевизия.