Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— И вие сте пристрастена към обувките, нали?
Тя се разсмя.
— О, без съмнение.
— Всъщност от нея започна всичко — поясни Сандра.
Майк също се засмя.
— Каква страхотна идея! Ако носех дамски обувки трийсет и седми номер, веднага щях да се присъединя към вас.
— Привличали сме и други мъже — каза тя, стараейки се да не прозвучи презрително, но в същото време с надеждата, че намерението му не беше сериозно. Затова додаде, загледана в широките му стъпала: — Само че не съответстваха на размера.
— Сигурно имате предвид онзи травестит?
Очевидно Сандра му беше разказала доста неща.
— Ще ви е по-добре без подобни екземпляри — шепнешком заключи той. — Ако не се гордеят от това, което са, само ще ви създадат неприятности. Глупаво е да се натоварвате с чужди проблеми.
— Няма как да не се съглася с вас.
Поговориха още няколко минути. Майкъл наистина се оказа голям сладур, а и Сандра очевидно бе много хлътнала по него, затова Лорна загърби раздразнението, което изпита, когато бяха зачекнати политически теми, по които мнението й се различавате от неговото.
— Не знам, Майк — каза, опитвайки се да звучи ведро. — Ако всички мислехме по един и същи начин, този свят щеше да е доста скучно място. Различието стои в основата на демокрацията.
— Няма ли да тръгваме? — смутено попита Сандра.
Лорна погледна към часовника над бара. Тя определено трябваше да си върви. Налагаше се да стане рано и да работи още осем часа без прекъсване.
— Е, Лорна — каза Майк, слава богу, без да се засегне от факта, че му се бе противопоставила. — Ние отиваме в „Стетсън“. Не искате ли да дойдете с нас? С удоволствие бих продължил спора си с вас там.
Като че ли й бяха останали сили да спори.
— О, да! — възкликна приятелката й. — Моля те!
Наистина й се искаше да й помогне, но бе прекалено изтощена. В крайна сметка бе накрак в ресторанта от единайсет часа предобед. Имаше нужда от почивка. Съществуваше теория, че Господ сътворил света за седем часа, а не за седем дни, и след това си почивал, което изисквал и от всеки човек, така че ако това беше истина, тя бе надхвърлила тази норма с пет и половина часа.
— Би ми било много приятно, но съм толкова уморена, че не знам дали бих могла да се прибера у дома. Няма начин да се размотавам из града, да остана на крака още няколко часа и после да шофирам до апартамента си.
— Можеш да преспиш у нас — настоя Сандра. — Но естествено, разбирам, че си капнала.
— Значи следващия път — обеща Лорна.
Точно щеше отново да започне да се извинява, когато покрай тях мина Тод. Понечи да го спре, защото реши, че ще му бъде приятно да се запознае с приятелите й, но той само ги погледна и подмина, вирнал нос.
Мислено отбеляза, че по-късно щеше да го подразни за детинското му поведение, но забрави за това в момента, в който Сандра, Марго и Майк си тръгнаха.
Малко по-късно се сблъска с него на паркинга.
— Познаваш ли този негодник? — попита я той.
Лорна се огледа, почти уверена, че говори на някого другиго, намиращ се наблизо, или пък има предвид някого, който в момента е недалеч от тях.
— Кого?
— Майк Лемингтън. Господин живей, обичай, смей се и винаги свършвай в леглото — презрително изсумтя Тод. — Нямах представа, че се размотава с различни хора всяка вечер.
— О! — Внезапно Лорна си спомни колко развълнуван бе колегата й за предстоящата си среща преди няколко вечери. — О! Значи той е… Господи, миличък, толкова съжалявам! Сигурно ти е било много тежко да го срещнеш отново.
Тод стисна устни и кимна отривисто.
— Особено като го гледам с тази…
— Със Сандра?
— А, така ли се казва? Да, виждал съм я в „Стетсън“. Направо ми се повдига от нея.
Сандра наистина й бе споменавала за „Стетсън“, въпреки че не можеше да си представи как приятелката й би могла да предизвика подобно негативно отношение у прекрасен човек като Тод. Все пак ревността вършеше неподозирани неща с хората.
Сигурно се дължеше на прекомерната умора, защото едва по-късно й хрумна, че от онова, което й каза колегата й, следваше, че мъжът, с когото се среща Сандра, е гей. Или поне бисексуален.