Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
През това лято се случи и друго забележително събитие. Тримата по-големи Физици завършиха "Брейкбилс". Дипломира се дори Джош въпреки слабите си оценки. Официалната церемония щеше да се състои след седмица и на нея не бяха поканени другите колежани. По традиция абсолвентите имаха право да останат в "Брейкбилс" до края на лятото, след което щяха да бъдат изпратени в реалния свят.
Куентин беше слисан от развоя на събитията. Не можеше да си представи живота в колежа без тях… не можеше да си представи и живота след престоя си в "Брейкбилс". Приятелите му не споделяха какво ще правят след това, поне не и пред него.
Напускането на колежа невинаги беше повод за тревога. Преминаването сред простосмъртните беше добре отработено. Във външния свят действаше мрежа от магьосници, които благодарение на уменията си никога нямаше да останат гладни. Общо взето можеха да правят каквото им скимне, стига да не си пречат взаимно. Най-трудно беше да преценят с какво искат да се занимават. Някои възпитаници на "Брейкбилс" ставаха държавни служители и дискретната им намеса спомагаше за осъществяване на хуманитарни каузи. Други съдействаха за балансирането на неустойчиви екосистеми, а трети участваха в управлението на магическото общество. Мнозина пътуваха, създаваха вълшебни творби на изкуството или устройваха сложни магически военни игри. Други се посвещаваха на изследователска дейност: много колежи по магия (не и "Брейкбилс") предлагаха програми за допълнително обучение и получаване на по-висока научна степен. Някои младежи дори избираха да се запишат в стандартни университети. Прилагането на традиционната наука, особено на химията, към магическите техники беше много популярно. Никой не знаеше какви нови магии могат да се изобретят с помощта на новите елементи, притежаващи по-голямо атомно число от урана.
— Мисля да си поговоря по въпроса с дракона от Темза — подхвърли Елиът един следобед. Чаените чаши, пълни с отвратителния му пунш, стояха на столовете, масите и дори на первазите на прозорците.
— С кого? — ококори се Куентин.
— Мислиш ли, че ще пожелае да се срещнете? — попита Джош.
— Няма да разбера, ако не опитам…
— Я чакай — прекъсна го Куентин. — Кой е драконът от Темза?
— Ами то се подразбира от названието — назидателно от — беляза Елиът. — Драконът, който живее в Темза. Сигурно си има някакво драконско име, но се съмнявам, че можем да го произнесем.
— Стига, бе! — Куентин се огледа, търсейки подкрепа. — Истински ли е? Нима твърдиш, че драконите наистина съществуват? — Още не можеше да разбере дали Елиът го поднася.
— Ти сериозно ли говориш? — намеси се Джанет.
— Съвсем.
— Наистина ли не знаеш? Не си ли чел Маккейб? — Алис смаяно го изгледа.
— Не съм го чел! — тросна се Куентин. Яд го беше, че го изкарват невежа, но същевременно изпитваше вълнение. — Можеше да ми кажеш, че има истински дракони.
Тя се намуси.
— Не е ставало дума.
Според книгата на Маккейб драконите съществуваха, макар че се срещаха рядко. Повечето живееха във водата и бяха самотни същества, които рядко излизаха на повърхността и през повечето време спяха, заровени в речната кал. Всяка от големите реки по света беше обитавана от по един дракон. Тъй като бяха умни и практически безсмъртни, тези същества бяха същински мъдреци. Драконът от Темза не беше общителен като събратята си от Ганг, Мисисипи и Нева, но се предполагаше, че е по-изобретателен и по-интересен. И в река Хъдсън живееше дракон. През повечето време лежеше, свит на кълбо, във въртоп на около километър от хангара за лодки в "Брейкбилс". Никой не го беше виждал почти един век. Най-големият и най-стар известен дракон беше един грамаден бял екземпляр, обитаващ геологически слой под ледената шапка на Антарктика, за който беше известно, че в живота си не е проговорил на никого, дори на събратята си.
— Наистина ли смяташ, че драконът от Темза ще ти даде безплатен съвет относно избора на професия? — обади се Джош.
— Де да знам — ухили се Елиът. — В това отношение драконите са особняци. Иска ти се да им зададеш дълбокомислени въпроси — например, за произхода на магията и дали извънземните съществуват, а те мислят само как да играят на дама.
— Обожавам да играя на дама! — намеси се Джанет.
— Ами тогава ти се срещни с дракона от Темза! — подхвърли Елиът.