Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Тя постоя малко, огледа се и за свое учудване си спомни как бяха създавали тайния клуб. Най-добре си спомняше как бяха изрисували стените. Как бяха спорили, избирайки мотивите, какви планове бяха градили. Смътно си спомняше с какво се бяха занимавали тук след това, когато клубът вече бе готов. Да измислят, да проектират - ето кое ги занимаваше най-вече. Най-ярките спомени бяха останали от мечтите им. Мечтите им бяха да са само трите и за никакви възрастни. И да има място, в което да се разпореждат те. Мечти за неограничена свобода в ограниченото пространство на малката тясна стаичка.
Фелиша легна на дивана. Тук бе лежала цяло лято, докато едва не бе умряла от свръхдоза. „И да се лежи е било неудобно” - помисли си тя и стана. Вдъхна по-дълбоко от спарената миризма на мазето. Желанието й да пийне се изпари на мига.
От мазето се качи в дневната на баща си. Отвори, без да чука. Баща й дремеше на дивана.
- Тук почива умореният пенсионер - провъзгласи на висок глас Фелиша.
Баща й отвори очи, позна дъщеря си, надигна се и започна веднага да разтребва масата. Празната бирена бутилка се изгуби в свитите на руло вестници и всичко заедно бе отнесено в кухнята. Върнал се, той отбеляза:
- Не мислех, че ще те видя по-рано от след няколко седмици. Ама че случай си имате, жална ви майка!
- Бинго! - съгласи се Фелиша, радвайки се, че той не престава да следи случващото се в участъка. Когато се бе родила, той бе вече надхвърлил четиридесетте. Когато тя ходеше на училище, а той - на работа, тази разлика не изглеждаше като нещо необичайно. А сега между тях имаше почти вечност - сякаш баща й изведнъж се бе превърнал от татко в дядо. Тя не знаеше още колко щеше да е с нея той и често пъти се боеше да не го изгуби, страхуваше се да не се лиши от трезвия му ум.
- Дойдох да поговорим, но не за текущото разследване.
На лицето на баща й се появи разочарование, зарадвало доста Фелиша. В душата си той си оставаше полицай.
Тя седна във фотьойла, от който баща й обикновено гледаше мачовете. Той по принцип включваше телевизора предимно заради тях. Само мачове и само бейзбол, нищо друго.
- Дойдох да поговорим за онзи случай - призна си Фелиша.
Лицето му трепна. От учудване, от страх или от облекчение?
Самата Фелиша изпитваше последното. Бе чакала дълго, за да каже това, макар и да разбираше, че не трябва да отлага много, защото баща й не бе в първа младост.
Известно време той седя мълчаливо, а след това направи нещо, което я учуди много. Може би и той се бе учудил не по-малко. Стана, отиде до кухнята и донесе бира. След онова лято никога не бе пил бира пред очите й. Върнал се в хола, той отпи от бутилката и я постави върху холната масичка.
- Мисля, че си пораснала достатъчно, за да понесеш тази гледка.
- Ще я понеса. Ако, разбира се, не прекалиш - каза тя с майчина загриженост, както правеше, откакто баща й бе останал сам.
- Не се безпокой за мен. Аз съм стар човек и най-сетне мога да си позволя да правя всичко, което си поискам -усмихна се той. И без излишни предисловия започна да разказва: - Намери те Холи. За пръв път си бе била хероин и от първия път - свръхдоза. Бог те спаси, защото Холи се бе върнала точно през онзи ден от почивката през ваканцията и бе решила да те намери на всяка цена. По време на почивката си мислела дълго и се досетила, че си в беда. Решила да не се отказва, докато не те види. Разпита ни, обиколи всичките ти приятели. Най-накрая звъннала на съседското момче, Брад. Тогава станало ясно, че той вече те е спасявал веднъж преди седмица. Помолила си го за доза хероин, но той ти отказал. Мислел, че може да те откаже от тази идея, но не било толкова просто да те спаси. Отишла си в другия край на града и там си купила всичко необходимо. Именно Брад дал идеята да те търсят в мазето, в тайния клуб. Той предположил, че може да си там. Странно, но никой от нас не се бе сетил за това преди. Не знам дали е знаел или просто се е досетил. И не искам да знам. Както не искам и да знам колко хапчета ти е осигурил през онова лято, докато си се тровила, а ние не сме забелязвали нищо.
Той млъкна и отпи от бирата си, а след това продължи:
- Лежала си на дивана в безсъзнание, а на пода до теб се търкаляла спринцовка. Холи изтича горе, при нас, и извика „бърза помощ”. Спомням си лицето на майка ти - тя пребледня цялата. Не можеше да повярва в случилото се. Тръгнахме с теб за болницата, но стояхме в приемната, докато лекарите те връщаха към живот. През цялото това време майка ти не пророни нито дума. Когато ни пуснаха при теб, а ти лежеше, почти толкова бледа, колкото и преди, и цветът на лицето ти едва бе започнал да се завръща, дойдоха сълзите. Майка ти се разплака. Никога не я бях виждал да се измъчва толкова.