Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Това е сурово - каза той.
- Но е истина - отговорих.
Майка не тръгна да спори с мен. Не го правеше, когато знаеше, че греши, или че аз съм права. Ричард щеше да спори. Ричард винаги спореше. Изглежда, че вярваше, че ако се преструва, че светът е по-добро място, отколкото е, това ще промени света.
Не стана така. Светът бе това, което е. И никакви гняв, омраза, ненавист към самия себе си, или непреклонното заслепение, няма да го променят.
Може би Ричард щеше да се научи да се възприема, но започвах да вярвам, че ще научи този урок, без аз да присъствам в живота му.
Придърпах ръцете на Майка около себе си като топло палто, но сега бях уморена, болезнено уморена. Ако Ричард днес почукаше на вратата и ме помолеше да се върне, какво бих направила? Честно казано, не знаех. Но знаех едно: той нямаше да ми позволи да храня ardeur от него. Смяташе го за чудовищно. И нямаше да ме дели физически с никого, освен с
Жан-Клод. Дори ако той искаше да се върне, освен ако не ми позволеше да храня ardeur от други, нямаше да се получи. Чисто практически. Ardeur трябваше да бъде хранен. Ричард нямаше да го прави. Ричард нямаше да ми позволи да го храня от никой друг, освен от Жан-Клод. Само Жан-Клод не можеше да задоволи апетита ми. По дяволите,
Майка, Жан-Клод и Натаниел заедно не можеха да го задоволят. Ако Ричард се върнеше днес, какво щях да правя, да му предложа една трета от леглото си, от другата страна на Майка?
Ричард се беше съгласил да се среща с мен, докато се срещам с Жан-Клод, но никога да дели легло с него и с мен по едно и също време. Щеше да се опита да се върне към това, което имахме преди. Това не можех да направя.
Какво щях да направя, ако Ричард почукаше на вратата в този момент? Да му предложа да се присъедини към нас във ваната, да наблюдавам как лицето му изразява цялата болка и ярост, да гледам как отново излиза с тежки стъпки. Какво бих направила, ако той пожелаеше да се върне? Единственото, което бих могла е да кажа „не". Въпросът бе, достатъчно силна ли бях, за да ко изрека? Вероятно не.
23
Отчасти изплувах на повърхността на съня, достатъчно, за да чувам гласове, но не се събудих напълно. Пръв бе гласът на Майка:
- Какво каза Грегъри?
- Че баща му се е опитал да се свърже с него - гласът на Чери.
- Защо това не е добре?
- Баща му е бил този, който е сводничел на двамата със Стивън, докато са били деца.
- Всеки път, когато реша, че съм чул за най-лошото в хората, се оказва, че греша - отвърна Майка.
Опитах се да отворя очи, но сякаш всеки от клепачите ми тежеше по 50 кг. Примигах и открих, че Майка все още ме е прегърнал, но се беше подпрял на лакът. Чери стоеше до леглото. Беше висока, стройна, с източено тяло, с руса коса, подстригана по момчешки късо. Не носеше никакъв грим, което означаваше, че е бързала, и всъщност беше облякла дрехи, което бе необичайно за леопардлак. Обикновено те се обличаха единствено ако аз настоявах. Или тя се готвеше да излиза, или нещо не беше наред.
Естествено, нещо не беше наред.
Опитах се да се пробудя достатъчно, за да изрека нещо, но ми бе необходимо повече усилие, отколкото беше приятно. Гласът ми се чу пресипнал:
- Какво каза за Грегъри?
Чери се наведе по-близо и ми бе необходимо почти всичко, с което разполагах, за да мога да съсредоточа поглед, докато тя се приближаваше към мен.
- Знаела си, че Грегъри и Стивън са били насилвани като деца? - изрече полувъпросително тя.
Успях да отговоря:
- Да. - Намръщих й се. - Да не би да каза, че баща им ги е продавал като деца? - Може би сънувах. Или това, или бях недоразбрала.
- Не си знаела - констатира Чери. Лицето й бе толкова сериозно.
Внезапно бях по-будна.
- Не.
Зейн влезе през вратата на спалнята, понесъл в ръце Натаниел. Зейн беше висок 1.80 м. , малко прекалено слаб за моя вкус, но след като двамата с Чери живееха заедно, не моят вкус бе от значение. Изключително късата му коса сега бе бяло-руса. Това беше първият естествен цвят, с който бях видяла някога да си бядисва косата. Нямах никаква представа какъв беше истинският му цвят.
Зейн носеше Натаниел притиснат към гърдите си, като спящо дете. Сплетената на тежка плитка дълга почти до глезените коса на Натаниел, бе в една от ръцете на Зейн.
Ако човек се опиташе да носи Натаниел, без да контролира цялата тази коса,щеше да се препъне. От двете страни на плитката, тялото беше голо.
- Носи бельо - обясни Зейн - знаем правилата. Никакво спане голи с теб. -Отмести косата достатъчно, за да покаже сатенените шорти, по които Натаниел си падаше вместо пижама.