Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Затварям телефона, Боби Лий.
- Да, г-жо.
Подадох телефона на Майка, за да го остави близо до купчината с дрехи, която нямах шанс да достигна, без да накапя с вода навсякъде.
Облегнах се назад върху Майка и той се потопи по-дълбоко във водата, така че дори върхът на брадичката ми бе под вода. Исках да да се потопя в тялото му, да бъда прегърната, да подремна. Сега, когато сянката беше махната от Жан-Клод, бях уморена. Сякаш имах разрешение да спя.
Но имаше още една криза, която да бъде обсъдена.
- Джейсън ми съобщи, че Натаниел е припаднал в работата снощи.
- В стаята си е, лежи между Зейн и Чери. Добре е. - Майка ме целуна отстрани по главата.
- Вярно ли е, че е припаднал, защото вие двамата не може да продължавате да храните моя ardeur по два пъти на ден?
Майка внезапно застана неподвижен и мълчанието му говореше много.
- Знаеше ли, че двамата не можете да ме поддържате?
- Ти се храниш и от Жан-Клод - отвърна той.
- Добре, знаеше ли, че тримата не можете да ме поддържате?
- Жан-Клод продължава да повтаря, че апетитът ти скоро трябва да намалее.
Тримата можехме да те храним, ако се нуждаеше от едно хранене дневно. Два пъти на ден е по-трудно.
- Защо не ми каза? - попитах.
Той ме прегърна и аз му позволих, но не бях доволна.
- Защото знам колко е трудно за теб да приемаш нови хора в леглото си. Надявах се, че няма да ти се налага.
Това ми напомни.
- В известна степен го направих.
- Какво си направила? - не разбра той.
- Приех някой друг в леглото си. - Имах чувството, че трябва да се гърча от неудобство, но способността ми да бъда смутена не бе това, което беше.
- Кого? - попита той с тих глас.
- Ашър.
- Ти и Жан-Клод? - прозвуча повече като твърдение, отколкото като въпрос.
- Да.
Той ме придърпа към себе си.
- Защо сега?
Обясних му причината си.
- Довечера ще направиш онези вампири много нещастни.
- Надявам се. - Извърнах се в ръцете му, за да видя лицето му. На светлината на свещите изглеждаше достатъчно спокоен. - Това притеснява ли те, относно Ашър? Той изглежда размишляваше по въпроса за секунда или две.
- Да и не.
- Обясни да-то - настоях.
- Докато имаш нужда ardeur да бъде нахранен, ще имаш достатъчно време за всички. Малко се притеснявам какво ще стане, ако сега, когато ardeur се увеличава, се сдобиеш с поредица от мъже, а после той изчезне. Ще се окажеш с недоволни хора, ако са прекалено много.
Намръщих се.
- Не се бях сетила за това. Искам да кажа, не съм имала сношение с никой друг, освен с теб и Жан-Клод.
- Ще кажа това, което би казал Жан-Клод, ако беше тук: „Ma petite, шикалкавиш."
- Добре, добре, не възнамерявам да изритам Натаниел от леглото си, само защото ardeur е утихнал.
- Не, но ще бъдеш ли склонна да го докосваш по начина, по който очаква? Извърнах се, за да не ми се налага да срещам този негов открит поглед.
- Не знам, това е истината, не знам.
- А Ашър?
- С него ще карам стъпка по стъпка.
- А Ричард?
Поклатих глава срещу гърдите на Майка.
- Съмнително е. Ричард едва понася да бъде на двайсет крачки около мен.
- Сериозно ли казваш, че ако той се появи днес и те помоли да се върнеш, ще откажеш?
Беше мой ред да утихна в ръцете му. Помислих върху въпроса, опитах се да размишлявам ясно и благоразумно. Проблемът бе, че Ричард никога на беше тема за разговор, по която можех да бъде логична.
- Не знам, но клоня към „не".
- Наистина?
- Майка, все още изпитвам чувства към него, но той ме заряза. Заряза ме, защото се чувствам по-комфортно с чудовищата от него. Заряза ме, защото съм прекалено кръвожадна за него. Заряза ме, защото не съм човекът, какъвто иска да бъда.
Никога няма да бъда такъв човек, какъвто иска.
- Ричард никога няма бъде човекът, какъвто самият той иска - отвърна тихо
Майка.
Въздъхнах. Това бе вярно. Ричард искаше, повече от всичко друго, да бъде човек. Не искаше да бъде чудовище. Искаше да бъде учител по естествени науки в прогимназия, да се ожени за приятно момиче, да се установи, да има 2.5 деца, и може би куче. Беше учител по естествени науки, но останалото... Ричард беше като мен, никога нямаше да има нормален живот. Аз бях приела това, но той продължаваше да се бори. Да се бори да бъде човек, да се бори да бъде обикновен, да се бори да не ме обича. Беше успял с последното.
- Ако Ричард се върне обратно при мен, няма да бъде завинаги. Ще се върне, защото няма да може да се спре, но мрази себе си прекалено много, за да може да обича някой друг.