Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
докато не обърна безформено лице към мен, озъби се и ми показа очи, горящи с тъмен меден пламък.
Гледах гладната сянка на силата на Бел Морт, която се опитваше да изсмуче „живота" на Жан-Клод през целия ден. Но подсигурителната система на Господарвампир се беше задействала - неговият човешки слуга, и вероятно и неговото животно. Ричард беше отказал да ни помогне директно, но вероятно днес плащаше цената за това.
Съществото отново ми изсъска, като някаква огромна котка-демон, и аз реших да се отнасям с нея като с такава. Хвърлих звяра си по дългото метафизично въже.
Това, което не бях планирала, бе, че звярът на Майка би последвал моя, че когато нападнем, ще го направим заедно и ще разкъсаме създанието на димящи парцали. То изхвърча през стената.
Почудих се къде е отишло и мисълта бе достатъчна. Видях го в стаята за гости, която бяхме подготвили за Мюзет. Сянката седна върху гърдите й за секунда, след което изглежда се разтопи в тялото й. Имаше миг, в който това плаващо нещо се движеше под мъртвата кожа на вампира, след което всичко утихна.
Гласът на Анджелито:
- Господарке, тук ли си?
След което се озовах обратно в топлата вода и ръцете на Майка.
- Какво беше това? - попита той с тих, напрегнат глас.
- Сенчестото нещо бе част от силата на Бел Морт, която е дала на Мюзет.
- Сякаш се опитваше да се храни от Жан-Клод, но не успяваше.
- Аз съм неговият човешки слуга, Майка. Мисля, че когато Мюзет се е опитала да открадне силата на Жан-Клод, атаката се е отклонила към мен. Изсмуквала ме е цял ден.
- Жан-Клод нарочно ли го е направил? - запита той.
- Не, той наистина е мъртъв за света. Дължи се на начина, по който редът е направен. Ако тя можеше да пресуши Жан-Клод, тогава щеше да може да вземе енергия от всичките му вампири, от всеки, който има кръвна връзка с него.
- Вместо това тя се е хранила от теб.
- Да, и вероятно от Ричард. Обзалагам се, че днес се е обадил в училището да каже, че е болен.
Майка ме прегърна здраво към себе си.
- Как можем да го предотвратим да не се случи отново?
Потупах ръката му.
- Това е едно от нещата, които харесвам най-много в теб. Повечето хора щяха да прекарат време в чудене какво можеше да стане, колко лошо можеше да бъде, а ти минаваш направо на практическата част.
- Трябва да направим нещо преди това да скочи обратно през стената.
- Мобилният ми телефон да е наоколо?
- В купчината с дрехите ти - отвърна той.
- Можеш ли да го достигнеш?
Той протегна дългата си ръка. Ръцете му бяха по-дълги, отколкото изглеждаха. Използва върховете на пръстите си, за да премести телефона достатъчно близо и да го вземе.
Подаде ми го, без да зададе и един въпрос. Майка не ме караше да губя време, за да се обяснявам.
Обадих се в „Циркът на прокълнатите", на специалния номер, който го нямаше в указателя.
Ърни, който беше човешкото момче за всичко на Жан-Клод и понякога аперитив, вдигна.
Попитах дали Боби Лий все още е там. Когато описах как изглежда, Ърни заяви:
- Да, не мога да се отърва от него. Изглежда си мисли, че той командва. Тъй като и аз донякъде си мислех, че той командва, нямах проблем с това. Боби Лий дойде на телефона.
- Анита, какво става?
- Помолй Ърни да ви намери някакви кръстове и ги поставете върху вратите на стаите за гости.
- Може ли да попитам защо?
- За да попречим на лошите вампири да правят повече метафизични номерца днес.
- Това не ми говори абсолютно нищо.
- Просто го направй.
- Не трябва ли да поставим кръстове върху ковчезите, за да попречим на вампирите да използват силите си?
- Има само по един изход на всяка стая, като по-голям ковчег е. Повярвай ми, ще се получи.
- Ти си шефът, поне докато Рафаел не ми нареди нещо друго.
Той попита Ърни за кръстовете. Можех да чуя гласът на Ърни да протестира, но не различавах думите.
Боби Лий се върна на телефона.
- Притеснява се, че ако кръстовете са на очевидно място върху вратите, ще пречат на нашите вампири, когато се събудят.
- Може би, но се притеснявам повече от това, което гостите ни правят в момента. Когато нощта падне, тогава ще се притесняваме. Дотогава просто го направй.
- Ще ми обясниш ли някога защо го правя?
- Щом искаш да знаеш, добре, новите вампири използват вампирски хитрини, за да изсмукват енергия от Жан-Клод, а чрез него, и от мен. Цял ден се чувствам скапана.
- Знаеш, че те харесвам, Анита, обясняваш нещата, когато помоля. Почти никога не разбирам за какво по дяволите говориш, но разговаряш с мен като че ли съм достатъчно умен, за да разбера, и знам достатъчно за магията, за да схвана всички сложни думи.