Небесносини грехове

- Звучиш сякаш ревнуваш - го укори Чери.

- Е - отвърна той - мен не ме гледаш по този начин.

- Никого не гледам така - обясни тя.

Зейн й се ухили.

- Знам.

Смееха се така, както го правят двойките, и човек разбира, че е извън някаква тяхна шега.

Зейн беше прав за едно - бавех. Чак когато се опитах да се измъкна от леглото, осъзнах, че все още съм гола. В известен смисъл го знаех, но подсъзнателно, мъгляво.

- Трябват ми дрехи - заявих.

Майка беше извадил тениска с яка от общото чекмедже. Това бе тази, която бях купила, докато си мислех за него, в наситено, богато тревно зелено. Караше зеленото на очите му да изпъква. Но тениската ставаше и на двама ни, както и повечето от останалите ни тениски. Ежедневните ни дрехи бяха станали обща собственост -единствено официалните дрехи бяха стриктно негови и мои.

Майка по-скоро ме докосна по раменете, за да спра да ставам, а не че ме принуди да легна.

Изглежда движенията ми не бяха достатъчно координирани, за да мога да седя в леглото, да държа завивките върху гърдите си и да дъвча дъвка едновременно. Сякаш тялото ми все още не ме слушаше достатъчно.

- Анита, ако не си починеш, няма да си от полза за никого.

- Грегъри е мой леопрад, аз съм неговата Нимир-Ра.

Майка погали лицето ми отстрани с двете си ръце.

- А аз съм неговият Нимир-Радж. Заспивай. Ще се погрижа, затова ме нае, нали?

Не можах да не му се усмихна, но не ми хареса, че не отивам да спасявам Грегъри. Сигурно е проличало по физиономията ми, защото той коленичи до леглото и пое ръката ми в двете си ръце.

- Грегъри е изпаднал в истерия, защото баща му е в града. Ще отида да видя как се справя, може да го доведа тук, така че баща му да не го открие чрез телефонния указател.

Изпитвах трудност да се фокусирам върху лицето на Майка. Бях изпълзяла от съня, но той ме всмукваше отново.

- Да - съгласих се, а гласът ми вече запозваше да звучи отдалечен дори и за мен - доведи го обратно тук.

Той ме целуна нежно по челото, а ръката ми все още бе в неговите.

- Ще го направя. Сега спи, или ще се разболеш сама. Болна Нимир-Ра не може да защити никого.

Тъй като не можех да попреча на очите си да се притварят продължително, беше трудно да противореча. Целувката му по ръката ми бе първият знак, който имах, че се е изправил.

Притварянето явно е било дълго.

Леглото се раздвижи и Натаниел се намести до мен. Ръката му беше върху корема ми, а единият му крак пресичаше бедрото ми. Това бе една от любимите му пози за сън, но нещо не беше както трябва.

- Дрехи - изрекох и се намръщих още. - Не мога да се храня отново от Натаниел.

Майка отново се появи в полезрението ми.

- Спала си само два часа, затова си толкова уморена. Ако си хранила ardeur на зазоряване, значи имаш поне шест часа, преди да ти се наложи да го храниш отново. Настанихме атаниел тук, само за да не бъде сам.

Последните няколко думи отплуваха в тъмнината и чак когато той бе тих в продължение на дълго време, отворих очи към празната стая. Натаниел се беше свил към мен, лицето му бе скрито в рамото ми. Притискаше се силно, оставяйки ми само около сантиметър от леглото. Понечих да го обърна, за да стана и да намеря пижамата, която никой не ми беше дал, но отново заспах. Леопардлаците влияеха зле върху това колко удобно се чувствах с голотата си.