Небесносини грехове

Погледнах Джейсън. Квадрат от слънчева светлина пресичаше гърдите му и го оцветяваше в златисто и топло.

- Какво искаш да направя, Анита?

Гласът ми едва се чу като нещо повече от шепот.

- Нахрани ме.

- Кръв, плът или секс? - Лицето му бе предпазливо докато питаше, сериозно.

Моят ardeur винаги беше смесен с други желания, но не и днес. Днес нуждата бе само една.

- Секс. - Единствена дума, с нисък глас, тих, докато се възпирах да отида при него.

Изключително сериозното му лице се ухили.

- Ще се жертвам за отбора.

Плъзнах се от леглото и за момент застанах гола пред него. Исках да изтичам към него, да скоча върху него, да го чукам. Нямаше друга дума за това, което тялото ми искаше. Но не исках да го направя. Исках да избегна сношението, стига да можех. Бях успяла да го направя с Натаниел в продължение на месеци. Несъмнено само за един път щях да успея и с Джейсън.

Затворих очи и поех дълбоко дъх няколко пъти, след което се спуснах върху пода на ръце и крака. Запълзях към Джейсън и ми се струваше, че имам мускули на места, на които не би трябвало. Звярът ми се изви в тялото ми като котка по гръб, която се протяга на слънчева светлина. Но ardeur изрева над звяра ми, сякаш желанието бе като някаква голяма ръка, която премазва всяка друга нужда.

- Няма ли да се оплачеш, че си гола пред мен?

- Не - прошепнах, без да се доверявам на нещо по-шумно.

Краката му бяха боси. Снижих лицето си към гладката кожа върху стъпалото му и я облизах.

Дъхът му излезе треперещ.

- Господи.

Използвах ръцете си, за да пропълзя нагоре по краката му, дърпайки дънките му, докато не застанах на колене пред него. Без да искам бях успяла да сваля панталоните по-ниско на бедрата му, разкривайки широк триъгълник от синьо копринено бельо. Лицето ми беше почти на едно ниво със слабините му. Можех да видя, че е силно и здраво притиснат под плата, а върхът му изпъваше ластичното бельо, уловен в капан. Исках да смъкна този плат, да му помогна.

Плъзнах ръце зад него, забих пръстите си в дънките му и се вкопчих в задника му. Това накара от гърлото му да се чуе звук, но ми попречи да разкъсам дрехите му.

Притиснах лицето си към бедрото му, обръщайки се настрани от слабините му. Контролът ми висеше на бързо изтъняваща нишка. Благодарение на дългата практика с

Нататниел, бях научила, че единственият начин да не правя нещо повече, бе да правя всичко внимателно, бавно. Но не исках да бъда внимателна, и се чувствах всичко друго, но не и бавна. Исках да го умолявам да ме вземе. По дяволите, можех да се справя по-добре.

Джейсън ме погали по косата и това единствено нежно докосване накара лицето ми да се вдигне нагоре. Вгледах се през очертанията на тялото му към лицето му. Имаше онова изражение, което един мъж придобива когато е сигурен в теб, сигурен в това, което ще се случи. Никога не съм мислила, че ще видя това изражение върху лицето на Джейсън, не и заради мен. Погледът в пролетно-сините му очи накара от дълбоко в гърлото ми да се чуе звук. Джейсън ме докосна по бузата.