Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Мой ред е. Поглеждам към Хенри.
— За щастието. За тук и сега.
Хенри отговаря вглъбено:
— За света — да има достатъчно, и за времето.
Сърцето ми се разтуптява и аз се питам откъде ли знае, после си спомням, че Марвел64 е от любимите му поети и той няма предвид нищо друго, освен бъдещето.
— За снега, за Исус, за мама, за татко, за струните, за захарта, за новия ми червен кабриолет — казва Алиша и всички ние се смеем.
— За любовта — добавя Нел и грейнала в лъчезарна усмивка, гледа право в мен. — И за Мортън Томпсън, изобретател на най-вкусната пуйка на планетата Земя.
Хенри: По време на цялата вечеря Лусил се мята необуздано между тъгата, въодушевлението и отчаянието. Цялото семейство направлява внимателно настроението й, отново и отново я връща на неутрална територия, пази я, закриля я. Но както си седи и си яде десерта, тя рухва и започва да хлипа беззвучно с разтреперани рамене и глава, извърната настрани, като птица, която преди сън се кани да я пъхне под крилото си. В началото единствен аз го забелязвам — седя ужасен и не знам какво да правя. После я вижда и Филип, накрая цялата маса притихва. Той става и отива при жена си.
— Луси! — прошепва й. — Какво има, Луси?
Клер също бърза към майка си и казва:
— Недей, мамо, всичко е наред, мамо…
Лусил клати глава: не, не, не, и кърши ръце. Филип се дръпва назад, Клер продължава:
— Не плачи.
И Лусил заговаря припряно, но не много ясно: чувам изблик на нечленоразделна реч, после:
— Всичко се обърка! — След това: — Провали му шансовете. — И накрая: — Никой в това семейство не се съобразява с мен. — И: — Двуличница.
Сетне пак се разридава.
За моя изненада не друг, а леля Дълси нарушава вцепененото мълчание.
— Мило дете, ако има двуличница тук, то това си ти. Направи абсолютно същото, а не виждам да си провалила по някакъв начин шансовете на Филип. Обратното, мен ако питаш, ги увеличи.
Лусил спира да плаче и поглежда стъписана леля си. Марк се извръща към баща си, който кимва веднъж, после и към Шарън, която се усмихва, сякаш е спечелила на бинго. Аз поглеждам Клер, която не изглежда особено учудена, и се питам откъде ли е знаела, щом Марк научава едва сега, питам се и какво още знае, а не ми е споменавала, сетне проумявам, че Клер знае всичко, нашето бъдеще, нашето минало, всичко, и усещам как ме побиват тръпки, въпреки че в стаята е топло. Ета донася кафе. Не го пием дълго.
Клер: Ние с Ета сложихме мама да си легне. Както всеки път; тя започна да се извинява, опита се да ни убеди, че е добре и иска да отиде на службата в църквата, накрая обаче успяхме да я накараме да си легне и тя заспа почти веднага. Ета казва, че щяла да остане вкъщи, да не би мама да се събуди, а аз й отвръщам да не става смешна, аз ще остана, но Ета се заинатява, така че я оставяме да чете край леглото Евангелието от Матей. Тръгвам по коридора и надзъртам в стаята на Хенри, но вътре е тъмно. После отварям вратата на моята стая и виждам, че той се е излегнал на леглото и чете „Гънка във времето“65. Заключвам и отивам при него на леглото.
— Какво й става на майка ти? — пита ме той, докато се намествам внимателно до него, да не би роклята да ме наръга.
— Страда от маниакална депресия.
— Винаги ли е било така?
— Когато бях малка, беше по-добре. Но когато станах на седем години, роди дете, което умря, и това я смаза. Направи опит за самоубийство. Намерих я аз.
Спомням си кръвта, беше навсякъде, ваната, пълна с кървава вода, хавлиените кърпи, наквасени с нея. Разпищях се, хукнах да търся някого, който да ми помогне, а у нас нямаше никого. Хенри не казва нищо, извръщам врат и виждам, че той гледа тавана.
— Клер — проронва накрая.
— Какво?
— Защо не си ми казала? В семейството ти има много неща, за които не е зле да знам предварително.
— Но ти знаеш… — подхващам аз, ала млъквам насред изречението. Откъде е могъл да знае? — Извинявай. Просто… казах ти, когато се случи, но забравям, че сега е преди тогава, затова си мисля, че знаеш…
Хенри мълчи, после мълви:
— Аз изпразних торбата, казах ти едва ли не всичко за семейството си, извадих пред теб всички кирливи ризи и бях изненадан… не знам.
— Да, но не си ме запознал с него.
Изгарям от нетърпение да се срещна с бащата на Хенри, а все ме е страх да отворя дума за това.
— Не, не съм.
64
Андрю Марвел (1621–1678), английски поет метафизик. — Б.пр.
65
Детски научнофантастичен роман на Мадлин Ленгъл (р. 1912). — Б.пр.