Хайка за вълци

Благоразположението на двете семейства към нея не било безкористно. Едно, че я смятали за много богата, и друго, Чилев и генералът започнали да я посещават поотделно и неофициално. Отначало това я ласкаело, но когато започнали да й носят разни подаръчета и да я ухажват, разбрала, че искат да си я поделят по приятелски. Държала се така, като че не отгатвала намеренията им, а това като че ги настървявало още повече. Все пак успяла да отклони лъстивите им намерения, но провинциалната й наивност я карала да се чувствува някак си задължена за щедрите им ласкателства. Те се възползвали от това и като обезщетение за напразните си усилия да я прелъстят поискали от нея, най-напред Чилев, а после и генерал Сърмашиков, да им предоставя при случай една от стаите си и тя се съгласила. Но и съпругите им предявили същите желания. Госпожа Фени, след като й се изповядала в най-искрено приятелство до гроб, я помолила да й отстъпи една от стаите си, за да води много важен поверителен разговор с една приятелка, с която, поради особени причини, не можела да се срещне на друго място. По-късно и генералшата водила подобен разговор със своя приятелка в същата стая. Апартаментът й имал самостоятелен вход откъм улицата и се оказал много удобен за поверителни разговори. Така станала сводница на двете семейства. Те я въвели в тъй нареченото висше общество и тя била принудена да се съобразява с нравите на това общество. Живеела на широка нога, устройвала богати вечери у дома си, обличала се най-изискано, ходела всяка година в чужбина, не се лишавала от никое удоволствие. Имала си и любовници, както се полага на жена от висшето общество, макар че могла да се омъжи за добра партия. Най-продължителна връзка имала с един млад и много способен адвокат. Покровителствувала го, защото бил още в самото начало на голямата си кариера. Била готова да се омъжи за него, но той, именно защото бил много способен адвокат, успял да се възползува много умело от нейното покровителство и я изоставил, след като успял да узнае по известни само на способните адвокати пътища, че не е никаква милионерка, а една не особено целомъдрена провинциална госпожица, („Уви, той беше прав!“, признаваше Мишона), обзета от неизбежната плебейска мания да живее като аристократка и така загубила нравствените си устои поради липса на вътрешна нагласа към един свят, от който е взела само външното и пошлото („И това беше вярно!“, потвърди Мишона). Младият и способен адвокат й казвал това с цинично откровение не от нравствени подбуди, разбира се, а защото е знаел, че тя, след като отказвала да вложи парите си в какво да е доходно предприятие, все от плебейски страх да не влезе в сложния вълчи свят на сделките, разполага с толкова средства, колкото да не изпадне в материална нищета. Двете приятелски семейства узнали това и не скривали презрението си към нея, но и не могли да я отстранят от средата си по никакъв начин, защото била тяхна сводница и съперница. Отвръщала им със същото презрение, но се държала като пришита към тях, за да се наслаждава на падението им и да оправдава и понася по-леко собственото си падение. Само един човек от многобройните им познати бил достоен за уважение — Михаил Деветаков. Той бил толкова интелигентен, благороден и нравствено извисен, че дори те, покварените жени, попаднали под властта на неговото обаяние и водели помежду си тайно съперничество да спечелят благоволението му, макар че не се чувствували достойни за това благоволение…