Хайка за вълци

— Къде бягаш бе, глупчо? — пошепна тя, като се премести до него. — Да не мислиш, че ще спя при тебе! Дойдох само да ти се покажа, да пипнеш жена, да не умреш с отворени очи. — Тя взе ръката му, сложи я на гърдите си и Николин усети с дланта си нещо топло и меко като пихтия. — Пипни ме де, миличък! Хайде, Ники, пипни ме! — говореше тя, като се навеждаше все по-ниско до лицето му и го топлеше с дъха си, но той бе свил пръстите си в такъв здрав юмрук, че никаква сила не можеше да го разтвори. Тогава тя му каза нещо мръсно в ухото, свали нощницата си и остана гола. Николин затвори очи, а тя се мушна под юргана и се залепи до тялото му като пиявица. Остана при него само минута или две, но го опипа навсякъде най-безсрамно, облече нощницата си и си отиде.

Николин се страхуваше да не се върне отново, скочи от леглото и заключи вратата. Откъм пруста не се чуваше никакъв шум, но той стоеше зад вратата, готов да я притисне с рамо, ако Мишона се опита да влезе отново. Едва когато чу как си легна отвъд стената, легна си и той и се зави презглава.

— Ники, моля те, не си мисли лошо за мене — каза му тя на следния ден, когато я откарваше на гарата. — Съжалявам, че се пошегувах. Нали няма да си мислиш лошо за мен? Обещай ми!

— Няма — каза Николин и застана нащрек да не би да му направи някоя друга шега.

На връщане, а и през следващите дни, мислеше все за нея, питаше се какъв човек е тя и не можеше да си отговори. Спомняше си още как преди години се задяваше с него. „Каква дива хубост има този младеж!“ — казваше тя и го канеше на танц, а той потъваше в земята от срам и бягаше навън, сподирен от смеха на гостите. Не знаеше откъде е, защо се казва Мишона, омъжена ли е или не, както не разбираше на подбив ли го взема или иска да го приближи до себе си. Сега, след като знаеше колко много е претеглила в живота си, мислеше, че има добро и милостиво сърце и не е надменна като другите жени, но изпитваше инстинктивен страх от нея, какъвто страх изпитват селските мъже от леконравните градски жени.