Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Къде бягаш бе, глупчо? — пошепна тя, като се премести до него. — Да не мислиш, че ще спя при тебе! Дойдох само да ти се покажа, да пипнеш жена, да не умреш с отворени очи. — Тя взе ръката му, сложи я на гърдите си и Николин усети с дланта си нещо топло и меко като пихтия. — Пипни ме де, миличък! Хайде, Ники, пипни ме! — говореше тя, като се навеждаше все по-ниско до лицето му и го топлеше с дъха си, но той бе свил пръстите си в такъв здрав юмрук, че никаква сила не можеше да го разтвори. Тогава тя му каза нещо мръсно в ухото, свали нощницата си и остана гола. Николин затвори очи, а тя се мушна под юргана и се залепи до тялото му като пиявица. Остана при него само минута или две, но го опипа навсякъде най-безсрамно, облече нощницата си и си отиде.
Николин се страхуваше да не се върне отново, скочи от леглото и заключи вратата. Откъм пруста не се чуваше никакъв шум, но той стоеше зад вратата, готов да я притисне с рамо, ако Мишона се опита да влезе отново. Едва когато чу как си легна отвъд стената, легна си и той и се зави презглава.
— Ники, моля те, не си мисли лошо за мене — каза му тя на следния ден, когато я откарваше на гарата. — Съжалявам, че се пошегувах. Нали няма да си мислиш лошо за мен? Обещай ми!
— Няма — каза Николин и застана нащрек да не би да му направи някоя друга шега.
На връщане, а и през следващите дни, мислеше все за нея, питаше се какъв човек е тя и не можеше да си отговори. Спомняше си още как преди години се задяваше с него. „Каква дива хубост има този младеж!“ — казваше тя и го канеше на танц, а той потъваше в земята от срам и бягаше навън, сподирен от смеха на гостите. Не знаеше откъде е, защо се казва Мишона, омъжена ли е или не, както не разбираше на подбив ли го взема или иска да го приближи до себе си. Сега, след като знаеше колко много е претеглила в живота си, мислеше, че има добро и милостиво сърце и не е надменна като другите жени, но изпитваше инстинктивен страх от нея, какъвто страх изпитват селските мъже от леконравните градски жени.
Скоро след нейното заминаване пристигна с една селска каруца и госпожа Сърмашикова или, както я наричаха някога, генералшата. Сутринта Деветаков бе заминал за Варна и не каза колко дни ще се бави там. Генералшата спря насред двора разколебана, после влезе в къщи и остави на стола мушамената си пазарска чанта. След това всичко стана, както бе ставало с другите гостенки. И тя поиска продукти да приготви вечеря, даде й каквото трябва, показа и в кой шкаф какви прибори и съдини има и отиде да си гледа работата по двора. От всички жени, които бяха идвали на гости в чифлика, генералшата бе най-мълчаливата и някак безразлична към другите. Тя като че винаги мислеше за нещо далечно и само от леката й, едва забележима усмивка се виждаше, че слуша и разбира какво се говори около нея. Николин не бе разменил с нея нито дума, но тя му бе най-приятна, обичаше да я гледа и да слуша гръдния й звучен глас. Беше в оная зряла възраст, в която жените понапълняват и се позакръглят и не само че не губят от хубостта си, но придобиват особена привлекателност. Предишните гостенки бяха казали, че тя непременно ще дойде в чифлика, и Николин тайно я бе очаквал с вълнение, което не можеше да си обясни. Мишона бе смутила целомъдрието му и пробудила у него влечение към жена и тази жена бе генералшата. Когато си спомняше как оная нощ Мишона бе дошла в леглото му, нейният образ по необясним начин се превръщаше в образа на генералшата и тя му казваше: „Пипни ме, де!“ Сънуваше срамни, мъчително сладостни сънища на близост с много от жените, които познаваше, сънуваше даже покойната готвачка леля Райна, която седеше на малкото столче в кухнята, повдигаше полата на роклята си до бедрата и му казваше: „Я виж, лели, какво има по-нагоре!“ И тя, и другите жени, с които извършваше тези разюздани и срамни прелюбодеяния, имаха лицето, гласа и тялото на генералшата, в нейната безплътна плът потъваше като в бездна, за да се събуди изтощен и плувнал в лепкавата влага на полюциите.