Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Много добре.
Бърнард докосна ръката ѝ.
– Амара – каза той. – Не мога да преценя от колко време са били запечатани вътре. Може да е час. Може да е ден. Но не чувствам никакво движение там.
Стомахът ѝ се сви и ѝ се догади.
– Може да сме закъснели.
Бърнард се намръщи и стисна ръката ѝ. После отиде при Янус, коленичи до него и постави дланите си на земята до ръцете на капитана.
– Центурион! – извика Амара. – Трябват ми десетима мъже, които да помогнат на евентуалните оцелели от холта.
– Слушам, милейди! – отвърна Джиралди и скоро десет мъже застанаха около Амара – а заедно с тях още десетима с приготвени оръжия. – За всеки случай, ако се окаже, че не са хора от холта, милейди – промърмори под носа си Джиралди. – Предпазливостта на никого не е навредила.
Амара се намръщи и кимна.
– Много добре. Наистина ли смятате, че може да е врагът?
Джиралди поклати глава и каза:
– Запечатан в каменна стая? Която само фуриите знаят от колко време е затворена? Съмнявам се, че дори и вордът би оживял вътре. – Той въздъхна дълбоко и добави: – Когато отворят, няма нужда да слизате, графиньо.
– Не – каза Амара. – Има.
Джиралди се намръщи, но не каза нищо повече.
Известно време Бърнард и Янус говореха нещо тихо. След това Бърнард рече с напрегнат глас:
– Почти стигнахме. Пригответе се. Няма да можем да я държим дълго време отворена.
– Готови сме – каза Амара.
Бърнард кимна и каза:
– Сега, Фредерик!
Земята отново потрепери и от нея се разнесе стържещ, стенещ звук. Каменните плочи точно пред краката на Фредерик внезапно потрепериха и хлътнаха навътре, сякаш пръстта под тях се бе превърнала в рядка кал. Амара се приближи до разкриващата се пропаст и пред очите ѝ се появи страховита картина – камъните се стичаха надолу като вода и постепенно оформяха наклонена рампа, водеща под земята.
– Готово – изграчи Бърнард. – Побързайте.
– Сър – каза Фредерик. Думата прозвуча като изпълнен с болка вопъл. – Няма да издържа дълго.
– Задръж колкото можеш – изръмжа Бърнард.
Лицето му бе почервеняло и той бе започнал да се поти.
– Центурион – извика Амара и тръгна надолу по рампата.
Джиралди излая заповедите си и Амара чу зад гърба си тропот на ботуши.
Рампата се спускаше почти двайсет фута надолу под земята и свършваше пред нисък отвор в малка яйцевидна стая. Въздухът беше плътен и влажен и миришеше на застояло. На пода в стаята се забелязваха неясни форми – неподвижни купчини от дрехи. Амара отиде до най-близката и коленичи до нея. Това беше малко дете, може би съвсем скоро проходило.
– Деца са – изстреля тя към Джиралди.
– Действайте – излая центурионът. – Мърдайте, момчета, чухте графинята.
Легионерите нахълтаха в стаята, награбиха малките купчинки от пода и бързо излязоха. Амара напусна последна стаята и докато излизаше, гладкият каменен под внезапно подскочи нагоре, едновременно с тавана, който започна да се спуска. Тя погледна назад и гледката на движещото се скално легло тревожно ѝ напомни за гладната паст на вълчище. Отворът към стаята се сви, а стените от двете страни на рампата внезапно се сближиха.
– Побързайте – извика тя на мъжете, които вървяха пред нея.
– Не мога! – изстена Фредерик.
Легионерите хукнаха по рампата, но камъкът започна да я запълва твърде бързо. Почти без да усеща тежестта на отпуснатото дете, което носеше, Амара призова Сирус и фурията ѝ влетя в пролуката като ураган. Сърдити, опасни ветрове се стрелнаха по рампата, обгърнаха хората от всички страни и после препуснаха към повърхността като полудели гарганти. Те запратиха Амара върху гърба на движещия се пред нея легионер, като едновременно с това тласнаха и двамата към следващия в редицата, докато накрая всичките шестима легионери не излетяха с бясна скорост от рампата миг преди проходът да се затвори зад гърбовете им.
Земята отново застена, издавайки пронизителен, зловещ звук, и камъкът възстанови първоначалната си форма, така че не остана и следа от процепа, като при това прихвана края на плитката на Амара. Плитката я държеше като здраво въже, а блъскащият я напред вятър я събори на земята и я подхвърли нагоре. Тя падна по гръб и ударът в камъка ѝ изкара въздуха.
– Воден призовател! – изрева Джиралди. – Лечители!
Някой нежно измъкна детето от прегръдката на Амара и тя като през мъгла забеляза как пехотният призовател на вода и няколко войници с прошарени коси, преметнали през рамо лечителски торби, забързаха към тях.