Фурията на Академа

– Ясно, милорд.

Джиралди кимна и отново поздрави Бърнард, след което се обърна, измъкна жезъла си от колана и започна да вика заповеди на хората си. Янус се обърна към своите подчинени. Гласът му звучеше по-тихо от този на Джиралди, но той говореше със същата увереност и решителност.

Амара стоеше настрани и замислено наблюдаваше Бърнард. Когато го срещна за пръв път, той беше холтър – дори нямаше пълни граждански права. Но още тогава той излъчваше вътрешна сила, която изискваше от останалите послушание и лоялност. Той винаги се бе отличавал с решителност, бе справедлив и силен човек. Но тя никога не го беше виждала в стихията му, в новата му роля като граф Калдерон, командващ офицерите и войниците от легионите на Алера със спокойната увереност, която му даваха опитът и познанията му. Тя, разбира се, знаеше, че той е служил в легионите, защото всички мъже в Алера бяха длъжни да отслужват поне един срок – от две до четири години.

Сега го гледаше изненадано. Тя считаше решението на Гай да назначи Бърнард за новия граф Калдерон за политическа стъпка, чиято цел бе преди всичко да демонстрира властта на Първия лорд. Може би Гай бе успял да забележи потенциала на Бърнард по-ясно от нея. Той очевидно се чувстваше добре в ролята си и вършеше всичко с готовността на човек, решен да изпълнява задълженията си по възможно най-добрия начин. Амара виждаше как хората му реагират на това – Джиралди, старият опитен легионер, уважаваше изключително много Бърнард, същото беше и отношението на останалите воини от центурията му. Спечелването на уважението на опитните професионални воини, които бяха прослужили във войската не една година, не беше лесна работа, но той бе успял да го направи. А най-поразителното бе, че той бе спечелил и уважението на капитан Янус, който очевидно считаше Бърнард за изключително компетентен човек, с готовност трудещ се със същата упоритост и в същите условия, в които поставяше хората си.

А най-важното, помисли си тя, бе това, че всички, които поз­наваха Бърнард, знаеха, че той е достоен човек.

Амара почувства как я залива топла вълна от гордост. В редките си свободни минути, когато успяваше да помисли за себе си, тя не спираше да се изненадва на късмета си, довел в живота ѝ този едновременно добър и силен човек, който очевидно желаеше компанията ѝ.

Ще трябва да го оставиш, разбира се.

Меките и същевременно непреклонни думи на Сирай превърнаха топлата вълна в ледено усещане, от което стомахът ѝ се сви. Тя не можеше да ги опровергае. Задълженията на Бърнард пред държавата стояха пред всичко останало. Алера се нуждаеше от всички силни призователи, за да успее да оцелее в този враждебен свят, а нейните граждани и аристокрацията ѝ представляваха основата на тази сила. Според обичая гражданите и аристокрацията си търсеха съпруги, които също притежаваха голяма сила. Дългът и законът изискваха от аристократите да встъпват в брак, от който да се родят силни, надарени деца. Силата на Бърнард като призовател беше значителна и в допълнение към това той имаше власт над няколко фурии. Той беше силен призовател и добър човек. От него щеше да излезе чудесен съпруг. Силен баща. Щеше да направи някоя жена много, много щастлива, когато се ожени за нея.