Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Какво имаш предвид?
– Да речем, че ворд влезе в главата ми. Дорога умира. Дорога, който е тук, вътре. – Той почука с пръст по главата си. – Онова, което Дорога чувства, го няма. Но този Дорога – той се плесна леко с ръка по гърдите – остава. Ти няма как да разбереш, защото познаваш истинския Дорога – той докосна главата си – само чрез онзи Дорога, когото виждаш и с когото разговаряш.
Той притисна ръка към гърдите си.
Амара потрепери.
– Тогава какво се е случило тук?
– Каквото се случи и с моите хора – отвърна Дорога. – Дойдоха превземачите. Взеха само неколцина. Огледаха се, може би решавайки кого да вземат следващия път. И започнаха да ги вземат. Докато накрая взетите не станаха повече от онези, които бяха себе си. Така си отидоха повече от седемстотин членове на Вълчия клан, групичка подир групичка.
– И с тях ли се бихте вие? – попита Амара. – С взетите марати?
Дорога кимна мрачно.
– Първо с тях. После намерихме гнездото. Бихме се с Пазителите на тишината. Приличат на големи паяци. И с техните воини. Още по-големи. По-бързи. Те избиха много от моите хора, нашите чала. – Той бавно си пое дъх. – След това хванахме царицата на вордите в гнездото. Твар, която... – Той поклати глава и Амара забеляза в очите му нещо, което не вярваше, че някога ще види – сянка на страх. – Царицата беше най-ужасната. От нея се раждат всички останали. Пазители. Превземачи. Воини. Не трябваше да спираме, защото царицата щеше да избяга. Намерихме друго гнездо. Започнахме отначало.
Амара стисна устни и кимна.
– Затова сте се сражавали толкова отчаяно. До самия край.
Дорога кимна.
– Затова царицата, която се намира наблизо, трябва да бъде намерена и унищожена. Преди да започне да създава млади царици.
– Какво, мислиш, се е случило тук? – попита Амара.
– Превземачите са дошли – каза Дорога. – Това имаше предвид тя, когато каза „те и не-те“. Арик, за когото говореше, е бил взет. Другият мъж, който я е запечатал в камъка, сигурно е бил свободен. Може би е един от последните свободни.
– И къде е той сега? – попита Амара.
– Взет. Или мъртъв.
Амара поклати глава.
– Това не е... Направо не е за вярване. Никога не съм чувала за нещо такова. Никой никога не се е сблъсквал с нещо подобно.
– Ние сме – изръмжа Дорога. – Преди много време. Толкова отдавна, че са останали само няколко легенди. Но сме ги виждали.
– Не може да бъде – каза Амара. – Не е станало така.
– Защо не?
– Арик не може да е взет. Той дойде да предупреди Бърнард. Ако сега е един от тези ворди, значи, те ще знаят...
Амара почувства как вътрешностите ѝ се свиват от страховит леден ужас. Дорога присви очи. После рязко се обърна и сграбчи огромната бойна тояга, която беше облегнал на стената.
– Калдеронци! – изрева той и гаргантът му, който бе останал зад стените на холта, отвърна с тревожно тръбене. – Калдеронци! На оръжие!
Амара скочи на крака и се огледа с безумен поглед за Бърнард.
И тогава легионерите започнаха да крещят.
Глава 20
Амара нареди на най-близкия лечител да се погрижи за Хеди и призова Сирус. Фурията ѝ веднага се появи и вихрите ѝ вдигнаха облак прах, който очерта смътната фигура на дългокрак жребец. Амара извика и почувства как Сирус я издига над земята и я понася към ясните сини небеса над Арикхолт.
Тя направи пълен кръг, оглеждайки внимателно земята под краката си и небето над себе си, опитвайки се да разбере какво става.
Видя как легионерите изскачат от огромния каменен хамбар. Последният мъж, който се появи отвътре, извика и се стовари върху каменните плочи. Нещо се беше вкопчило в глезена му и започна да го придърпва навътре. Войникът се разкрещя и другарите му веднага се върнаха, за да му помогнат.
Амара вдигна ръце пред очите си, обърна длани една срещу друга и накара Сирус да пречупи светлината, което ѝ позволи да види какво става на няколко ярда от каменния хамбар.
Легионерът замахна с меча си към някакъв лъскав, черен, като че ли твърд крайник, какъвто Амара не беше виждала досега, ако не се броят щипките на омарите. Мечът се заби в крайника на ворда, но не можа да проникне надълбоко. Легионерът нанасяше нови и нови удари, но успя само леко да увреди щипката, без да я осакати напълно.
Мъжете изтеглиха ранения си другар по-далеч от хамбара. Амара забеляза, че ботушът му е изкривен под грозен ъгъл.
На вратата се появи воинът ворд.