Фурията на Академа

– Опитвам се да разбера дали някой се движи наблизо. В доб­рите дни мога да уловя движение на разстояние три или дори четири мили.

– Наистина ли? Толкова надалече?

– Живял съм тук достатъчно дълго – каза Бърнард. – Познавам долината. По този начин успявам. – Той изсумтя и се намръщи. – Това не е редно.

– Кое?

– Има нещо... – Бърнард внезапно скочи на крака с пребледняло лице и изкрещя: – Капитане! Фредерик!

След няколко секунди по покрития с каменни плочи двор затропаха ботуши и Фредерик се появи иззад стената, където стояха гаргантите от колоната и бойният звяр на Дорога и чакаха холтът да бъде претърсен за скрити опасности, преди да влязат. Секунди по-късно капитан Янус скочи от стената право в двора, смекчавайки удара от падането с помощта на призоваване, и спокойно, без да се бави, се затича към Бърнард.

– Капитане – каза Бърнард. – В основите на холта има изградена стая, която е запечатана.

Очите на Янус се ококориха.

– Скрито убежище?

– Сигурно – отвърна Бърнард. – Фуриите на холта се опитват да го държат запечатано, а камъкът около него е твърде много, за да го отместя сам, докато се боря с тях.

Янус кимна и свали ръкавиците си. Той коленичи на земята, притисна ръцете си към каменните плочи в двора и затвори очи.

– Фредерик – каза Бърнард с уверен, овладян глас. – Когато ти кимна, искам да отвориш път до стаята, достатъчно широк, за да може да премине един човек. Капитанът и аз ще удържаме фуриите на холта.

Фредерик преглътна.

– Камъкът е много, сър. Не съм сигурен, че ще успея.

– Ти вече си рицар на Алера, Фредерик – заяви Бърнард със заповеднически глас. – Не го мисли. Направи го.

Фредерик преглътна и кимна, а върху горната му устна се появиха капчици пот. Бърнард се обърна към Амара.

– Графиньо, искам да се приготвиш за действие – рече той.

Амара се намръщи.

– Какво трябва да направя? Не знам какво имаш предвид под скрито убежище.

– Случвало се е често в холтове, които са били нападани – обясни Бърнард. – Някой е призовал фурията си да създаде отворена стая в основите на холта, а след това я е запечатал с камък.

– И защо му е на някой да прави... – Амара се намръщи. – Запечатали са децата вътре – ахна тя, внезапно разбрала всичко. – За да ги защитят от нападателите на холта.

Бърнард кимна мрачно.

– А стаята не е достатъчно голяма, за да побере много въздух. Ние тримата ще пробием път до нея и ще я отворим, но няма да успеем да издържим дълго. Вземи някои от хората, спуснете се вътре и се опитайте максимално бързо да измъкнете всички, които можете.