Момичето от Дания

Не се бяха виждали откакто замина за Калифорния в началото на войната. Айнар попита:

– Какво ново?

Тя сви рамене:

– Тук или в Калифорния?

Поведе го по Новия кралски площад, където движението оби- каляше около статуята на Кристиан V, яхнал коня си. Пред Kpaлския театър имаше немски войник с отрязан крак; бе оставил кепето си на тротоара, за да събира монети. Грета промълви "О!", остави пари на мъжа и го попита как се казва, но войникът бе толкова травмиран, че не разбра какво му говори.

– Не знаех – каза Грета, когато продължиха нататък. – В Калифорния войната ми се струваше толкова далечна.

Минаха покрай парка на двореца "Розенборг", където живите плетове се нуждаеха от подрязване, деца бягаха от майките си, а по поляните млади двойки лежаха на карирани одеяла и им се искаше целият свят да изчезне и да ги остави насаме. Грета не каза къде отиват, а Айнар знаеше, че не бива да пита. Денят бе слънчев и топъл и прозорците на къщите бяха отворени, а вятърът подухваше дантелените пердета. Покрай тях мина пощенска камионетка и Грета хвана Айнар под ръка и рече:

– Не казвай нищо.

Но сърцето му се разтуптя, защото момичето, което го целуна на стълбите в Академията, се бе върнало също толкова неочаквано, колкото бе заминало преди пет години. И през тези пет години той понякога мислеше за Грета, както се сещаше за някой смущаващ, но очарователен сън. По време на войната си я бе представял в Калифорния. Но мисълта за нея как върви забързано по коридорите на Академията, хванала под мишница наръч четки, чиито метални пръстени проблясваха на слънцето, също не го напусна. Тя бе най-заетата студентка, която бе срещал, непрекъснато ходеше по балове и на балет, но винаги бе готова за работа, дори да се налагаше да стои до късно, когато повечето студенти пиеха или спяха. Като се замислеше за идеалната жена, все по-често в съзнанието му изплуваше Грета. По-висока от другите хора, по-бърза. Един ден вдигна очи от бюрото в кабинета си и я видя през прозореца как пресича тичешком булеварда; синята ѝ пола забърсваше броните и решетките на автомобили и карети, а шофьорите надуваха клаксони. И как само махваше с ръка и казваше "Какво толкова?". Защото Грета не я бе грижа за нищо освен за онова, което тя намираше за важно и докато Айнар, все по-мълчалив и самотен пред платната си, се убеждаваше, че никога няма да си намери мястото, той започна да размишлява какъв е идеалът му за жена. Оказа се, че този идеал е Грета.