Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
По замръзна. Втурна се назад към Катса и изкрещя:
— Застреляй го! Застреляй го!
Тя вече сваляше лъка и се пресягаше за стрела. Опъна тетивата и се прицели. В този миг конете спряха. Мъжът с превръзката извика и Катса застина.
— Какво злощастие! — изкрещя мъжът.
Гласът му прозвуча приглушено като стенание, изпълнен с толкова отчаяние и болка, че Катса ахна и в очите й избликнаха сълзи.
— Какво злощастие! — извика отново мъжът. — Съпругата ми! Обичната ми съпруга!
Катса се втренчи в сгърченото тяло на жената, в черната рокля и разперените ръце, в белия сняг с кървави пръски. Каква злощастна случайност! Каква ужасна, трагична грешка! Катса свали лъка.
— Не! Застреляй го!
Катса изгледа смаяно По, стъписана от думите му, от дивия блясък в очите му.
— Но това беше нещастен случай — отрони тя.
— Обеща ми да правиш каквото ти казвам.
— Да, но няма да убия потънал в скръб мъж, чиято съпруга е била застигната от нелепа…
В гласа му отекна гняв, какъвто не беше чувала преди.
— Дай ми лъка! — просъска той странно и грубо — нещо тъй нетипично за него.
— Не.
— Дай ми го.
— Не! Не си на себе си!
Той се улови за главата и се озърна отчаяно назад към мъжа, който ги наблюдаваше хладно, пресметливо, втренчил в тях единственото си око. По и мъжът се измериха с погледи. Някакъв спомен се надигна у нея, но се разпиля. По се обърна отново към нея, вече по-спокоен. Безнадеждно спокоен.
— Ще направиш ли нещо друго тогава? — попита той. — Нещо по-незначително, което няма да навреди никому?
— Да, щом няма да нарани никого.
— Ще побегнеш ли с мен към гората? А ако той проговори, ще си запушиш ли ушите?
Много странна молба, но споменът пак се мярна в ума й и тя се съгласи, без да разбира защо.
— Да.
— Бързо, Катса!
Обърнаха се и се затичаха, а когато чу гласове, тя запуши с длани ушите си. От време на време обаче долавяше по някоя дума и чутото я объркваше. После гласът на По й изкрещяваше да продължава да тича; крещеше й, помисли си смътно тя, за да заглуши другите гласове. Неясният тропот на копита зад гърбовете им се превърна в оглушителен грохот. После по дърветата край тях започнаха да се забиват стрели.
Стрелите я разгневиха. Можем да убием тези мъже, каза мислено на По. Трябва да се бием. Но той й изкрещя да тича и ръката му я стисна още по-силно за рамото и я дръпна напред. Отново я обзе смътното усещане, че нещо не е наред, не е нормално и в тази лудост трябва да се довери на По.
Заобикаляха дървета и катереха хълмове, следвайки избраната от По посока. Стрелите не ги застигаха вече, защото навлязоха по-навътре в гората и дърветата бавеха конете и объркваха мъжете. Двамата обаче продължиха да бягат. Стигнаха място, където дърветата растяха толкова нагъсто, че клоните улавяха снежинките и не им позволяваха да паднат на земята. Стъпките ни, помисли Катса. Доведе я тук, за да скрият следите си. Вкопчи се в тази мисъл, Защото тя й се струваше единственият разумен проблясък сред заобикалящото я безсмислие.
Най-сетне По отдръпна дланите й от ушите. Продължиха да тичат, докато стигнаха до огромно, широко дърво с кафяви иглички. Земята около него бе затрупана с клонки, нападали от ствола му.
— Там горе има хралупа — посочи По. — В дънера. Ще успееш ли да се изкачиш? Аз ще тръгна пръв, ти ще ме последваш.
— Разбира се. Ето — тя подложи длани.
Той стъпи в дланите й и отскочи, а тя го повдигна възможно по-високо. Закатери се бързо след него, използвайки за опора чворовете в дънера на дървото.
— Не стъпвай на този клон — подвикваше й той отгоре. — И на този. Дори най-лекият повей ще го прекърши.
Пълзяха нагоре един след друг. По изчезна и след миг ръцете му се протегнаха от огромна хралупа над главата й. Издърпа я в дървото, в убежището, което бе усетил от земята. Седнаха в тъмнината, задъхани, и кръстосаха крака в дървесната пещера.